София била важно културно и книжовно средище през Средновековието 24.09 | 17:08

Фандъкова посочи, че от 1 октомври започват разкопките на крепостта Урвич и църквата, която се намира там

От Кремена Бедерева

Софийската Мала Света гора показва, че българската столица е била важно културно и книжовно средище през Средновековието.

Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова при представянето на комплекса от манастири като нов културно-исторически маршрут в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.

На информационна среща в Боянската църква "Св. Св. Никола и Пантелеймон" беше представено и новото печатно издание със заглавие "Мала Света гора - скритият дух на София". Изданието е посветено именно на средновековния комплекс от 14 манастири и параклиси в околностите на София и заобикалящите я планини. Докато историята на античността на София вече е доста популярна, то цялото богатство от Средновековието остава скрито.

Църквите и манастирите от Софийската Мала Света гора са строени около 13-ти и 14-ти век и поради тази си автентичност представляват обекти с европейско значение, отбеляза Фандъкова. Тя посочи, че 27 пътеки от комплекса вече са маркирани и могат да бъдат посетени от туристите.

По думите й програмите "Култура" и "Европа" работят приоритетно именно за популяризирането и възстановяването на това богатство. Тя добави, че наред с това общината полага усилия и за запазването на ценните обекти, като вече са започнали реставрация на икони в Германския манастир, ремонт на покрива на църквата в Кремиковския, а в Сеславския са инвестирани средства за неговото укрепване.

Йорданка Фандъкова посочи, че от 1 октомври започват разкопките на крепостта Урвич и църквата, която се намира там, също част от Софийската Мала Света гора. С цялото това богатство, огромните ресурси, с които разполага София и усилията от наша страна, имаме всички шансове градът да стане Европейска столица на културата през 2019 г., заяви кметът Йорданка Фандъкова.

Румен Драганов от Националния борд по туризъм отбеляза, че през последните години нараства поклонническият туризъм в България. Затова по думите му манастирите около София могат да допринесат за създаването на нови работни места и подобряването на местната икономика. Трябва да осмислим това наследство, да разберем каква културна стойност носи тази колекция, защото в нея е събрано най-ценното от византийската империя, подчерта Драганов и добави, че светът няма такива паметници, каквито имаме ние.

Инициативата днес е част от проекта "Мала Света гора - скритият дух на София", чиято цел е да популяризира комплекса от манастирски обители около столицата и неговата роля на значимо културно достояние, част от европейското историческо наследство. Проектът се реализира от Асоциацията на българските медии по света в партньорство с БТА.

Името Мала Света гора се налага във времето поради големия брой обители на сравнително малка територия по аналогия с известната монашеска република на Атонския полуостров. Някои справки сочат, че до османското нашествие през ХІV век, общността в района е надскочила 100 духовни убежища, обясни главният секретар на БТА Евелина Андреева.

Протосингелът на Софийската Света митрополия отец Ангел открои, че уникалността на Софийската Мала Света гора се крие във великолепните стенописи в някои от църквите, особено тези, дело на Пимен Зограф, архитектурата на светите обители и техните ценни икони.

С тези неща с гордост можем да претендираме пред Европа за културна столица, заяви той.

Водещи

Най-четени