Стратегията за развитие на българската култура ще е готова до 1 юли 17.02 | 07:03

Министерството на културата изрази задоволство от работата на работните групи, изготвящи Националната стратегия за развитие на българската култура, която трябва да е напълно готова през есента, а основата ѝ – до 1 юли.

Заместник-министърът на културата Митко Тодоров благодари на координаторите и членовете на работни групи, които, по думите му, се отнасят "изключително градивно, работно и отговорно към поставената задача".

През последните месец и половина са сформирани общо 27 работни групи, в които участват повече от 150 представители на граждански и творчески организации, изтъкна Диана Андреева, директор на Обсерватория по икономика и култура.

Част от координаторите са изцяло външни, понеже министерството не разполага с такива експерти, тъй като някои от елементите на стратегията касаят предимно частните предприемачи и медиите. Председателят на СЕМ Георги Лозанов също участва в работна група, посочи зам.-министърът.

Със заповед на министъра на културата е създаден наблюдаващ комитет на две нива, включващ шестима души – трима от министерството и трима от гражданската квота. Всички те ще имат не само надзирателни, но и работни функции – всеки, подпомагайки групите в областта, в която е компетентен. Все пак ежеседмично ще бъде извършван "малък мониторинг" на хода на работата, за да няма изоставания при някои от групите, увери Тодоров.

Призна, че никой от участващите в изработването на стратегията досега не е участвал в изготвянето на толкова дългосрочен документ и ревизира обема на самата стратегия, която в края на миналата година постави на около 800 страници.

В крайна сметка очакването е общото тяло на стратегията, което трябва да бъде готово до 1 юли, да бъде много по-малко, а в по-голям обем могат да бъдат приложенията към него, както и Националната програма със срок от 4 години и Стратегическият план, които имат срок на изготвяне до 15 ноември, макар още отсега да се очаква известно забавяне.

Диана Андреева заяви, че самата тя не вижда никакъв проблем цялата Национална стратегия, заедно с приложенията, да надхвърли 10000 страници, като приложенията биха могли да бъдат издадени в отделни томове. Те биха могли да бъдат от полза на бъдещи докторанти и изследователи, предположи зам.-министърът.

За изготвяне на стратегията са сформирани са вертикални и хоризонтални групи. Вертикалните на практика отразяват всички подсектори на българската култура - Сценични изкуства (театър), Сценични изкуства (музика и танц), Движимо културно наследство, Недвижимо културно наследство, Читалища и нематериално културно наследство, Литературно наследство, Медии, Филмова индустрия, Реклама, Софтуер и видео игри, Книгоиздаване, Виртуални изкуства, Архитектура, Музикална индустрия, Дизайн.

Разширеният обхват на националната стратегия предвижда и включването на изкуствата, културното наследство, творческите и културни индустрии и културен туризъм.

Хоризонталните групи ще обслужват вертикалните – изкуствата, културните и творчески индустрии, като целта им е да заложат във всеки един от подсекторите отделни точки, които да влязат като интегрален компонент в подсекторните стратегии.

Те са: Културно потребление, Национален фонд "Култура", Финансиране на културата, Образование по изкуства и културата, Програми и проекти, Регионална културна политика, Културна статистика, Фестивали, Културен туризъм, Интелектуална собственост и права, Международна дейност, Цифровизация.

Диана Андреева окачестви изготвянето на Национална стратегия за развитие на българската култура като исторически документ в българската културна политика. Става дума за мащабен проект, който освен традиционното разбиране за култура и наследство, включва културни и творчески индустрии и културен туризъм.

Основната цел пред работните групи е да бъде създадена освен Национална стратегия за развитие на българската култура, и подсекторни стратегии, които накрая да завършат с Национална програма и Стратегически план. Целта е стратегията да стане практически документ, който да очертае проблемните зони на българската култура и да даде възможни решения, а не да отлежава в чекмеджетата на властта, както се случва с близо 90% от общо 100 други стратегии, посочи Андреева.

Тя изрази и личното си желание сектор "Култура и творчески индустрии" да стане приоритетен за българската икономика, тъй като икономическият разрез, направен съвместно със Столична община, показва, че по добавена стойност това е един от най-устойчивите при икономическа криза сектори.

Голямото предизвикателство пред стратегията е свързано с изготвянето на финансова рамка, в която се включват както бюджетната субсидия и разходите на общините, така и алтернативни източници на финансиране, вкл. инвестиционни фондове, предложение за микробанка "Култура", която би могла да облекчи до голяма степен финансирането и на културните и на творческите индустрии и специални данъчни режими. Андреева подчерта, че имат съдействието на Министерството на финансите и участие на техни експерти в работната група по финансиране.