Талантлив писател в забвение: Змей Горянин 11.01 | 14:18

Светозар Димитров, известен повече с псевдонима Змей Горянин, е позабравен или напълно неизвестен за повечето българи писател, оставил богато творчество, дълги години останало в забвение, припомня Север.бг. 

Авторът на повече от 50 белетристични и стотици поетични творби е роден в Русе на 11 януари 1905 г. Освен писателски талант той притежава фин художествен усет, намерил израз в рисуването и резбарството. Бил е филателист и практикувал на завидно ниво приложни занимания по физика, химия, народна медицина, забърквайки лекове за свои близки срещу кашлица и настинка.

Множеството му интереси му осигурявали работа и като преводач от френски и някои славянски езици, а афинитетът му към българската история и религиозните ценности го запазват истински жив до края.

От дете Светозар пише поезия и епиграми наред с изявите в ученическия хор в Русе. Записва се да учи финанси в София, но липсата на работа, с която да се издържа, го връща отново в родния град. Тук през 1927 г. се жени за красивата Соня, с която се познават от училище и остават заедно до края на краткия му живот. В началото на 30-те години на миналия век се местят в София, където работи години наред като счетоводител.

В столицата Змей Горянин бързо се вписва в интелектуалната среда и намира съмишленици и приятели (един от най-близките му е Елин Пелин). Редица литературни издания, сред които "Хиперион”, "Българска мисъл”, "Зора”, "Време”, "Светлоструй”, публикуват негови творби. Най-известните му творби са историческата трилогия "Дунавът тече”, романът "Звезда керванджийка”, повестите "Ний умряхме, за да живее народът”, "Велчовата завера” и "Кнез Иван Кулин”, както и автобиографичната повест "Червеният хотел”.

Змей Горянин не спира да твори през целия си живот, независимо от спънките на съдбата. Много от произведенията му не са издавани никога поради обвинение на "народния съд" към него във "великобългарски шовинизъм”, тъй като имал интерес към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. 

Малко преди 9 септември 1944 г. Змей Горянин е цензор в Дирекцията по печата и именно това се оказва препъникамъкът за неговата писателска кариера, след като комунистите узурпират властта. Срещу него е повдигнато обвинение, че като сътрудник на "националната пропаганда" умишлено е спирал от печат книгите на прогресивни, разбирай комунистически настроени, писатели. Той е осъден на една година затвор от Народния съд и му е забранено да публикува свои произведения. 

Книгите му са иззети от библиотеките и категоризирани като "фашистка литература". Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев на няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва с думите: "Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт."

Това обаче не спира словото му да бъде разпространявано нелегално като самиздат. Поради забраната да пише под любимия си псевдоним, заимстван от сръбския писател Йован Йованович Змай, Светозар Димитров използва богат арсенал от артистични имена: Аждер, Акиндин, Марин Василев, Дикий, Барин, НЕ Крилов, Камен Къшов, Захария Лютаков, Стоимен Найденов, Ваклин Ралев, Сипей, Димитър Соколов, Селестен, Станимир Станев, Богдан Стоев, DIC.

През последните седем години на живота си Змей Горянин често прекарва свободното си време в старопланинския манастир "Седемте престола". Там той се уединявал, за да намери вдъхновение. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година. Погребан е в манастирския двор на любимата си обител.