Тодоровден е! 08.03 | 10:15

Съботата след Сирни Заговезни се празнува Тодоровден. Този празник носи и други имена: Тудорица, Тодорова събота или Конски Великден. Тази година съвпада с Международния ден на жената. Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии. Това е празник за здравето на конете. За техен покровител се смята св. Тодор Тирон.

На този ден светецът съблича своите девет кожуха, мята се на белия си кон и отива при Бога, за да измоли лятото. Когато пристигне, Свети Тодор слиза от коня, забожда копието си до него и сам влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като "кара-кон" или "вкара-кончен"(вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата "караконджул" - зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Но той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова конят и конникът са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите.

За прабългарите конят е бил и тотем, и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили. В чест на коня на Тодоровден се провеждат конни надбягвания и състезания, наречени кушии. Сутринта на празника конете се почистват, разресват, сплитат се опашките и гривите, накичват се и заедно с техните пременени ездачи отиват на надбягванията.

Някъде в състезанията участват и пищно украсени каруци, теглени от коне. На победителите, естествено, се присъждат награди - както за коня, така и за ездача.

На жените пък се пада честта да омесят обредните хлябове. Те се подготвят още преди изгрев слънце и имат форма на подкова или конче. Украсяват се със скилидки чесън, орехови ядки и сол. Раздава се за здраве и плодовитост на кобилките. От тези питки се дава и на конете.

Водени от народното схващане, че св. Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, младите невести също приготвят малки хлебчета. Раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.

Друг обред свързан с Тодоровден е миенето. Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Преди кушията пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Остава ви да поздравите Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора и Тодорка.