Харуки Мураками и животът “След мръкване” 13.04 | 17:15

Японският писател отвежда директно в дебрите на нощта, такава, каквато не я познаваме

Нощта има собствен ритъм, свое усещане, своя душа. Нощта може да бъде красива и зловеща, особено когато се разстила в краен квартал на Токио. Именно такава я вижда Харуки Мураками в книгата си "След мръкване”.

Краткият роман, появил се на бял свят още през 2004 г., най-сетне достига до българските читатели благодарение на издателство Colibri.

Седмата преведена на български творба на Мураками прави странна разходка в рамките на една нощ, минута след минута. А с тиктакането на часовника, историята става все по-заплетена. Всяка страница въвежда нови и нови герои, за да ги хвърли директно във водовъртежа на онова време от денонощието, в което всичко протича по свой собствен начин, в който непрогледността диктува темпото.

Мураками въвежда един странен ансамбъл от образи - младо момиче, скитащо в съмнителен квартал през нощта, проститутка, пребита в любовен хотел, странен музикант и един насилник, скрит зад маската на софтуерен инженер. В картинката се мяркат бивша спортна шампионка, потънала в анонимност, сводници със сериозни физиономии, момиче, което спи от прекалено дълго време и един човек без лице.

Верен на стила си, Мураками потапя читателите си в дълбините на сюрреалистичните си сънища. Той пренася в свят, в който човешките отражения продължават да живеят в огледалата, а хората изчезват през телевизорите си. Авторът успява да преплете напълно реалистични истории с такива, които изпълват читателя с въпроси. Остава единствено усещането, че нощта заличава нещата, които правят хората различими.

Именно във времето преди Слънцето да изгрее, материално и нематериално напълно размиват границите си. В крайна сметка всички герои се оказват свързани с нишка, почти невидима от тъмнината.

Отвореният финал на "След мръкване” оставя читателя със смесени чувства, но именно това прави книгата неповторима. Точно това подсказва, че в ръцете си държим нещо, което ще искаме да прочетем отново и отново, за да открием какво е скрил Мураками сред плавните диалози и сенките, хвърлени от светещите нощни лампи.