Художникът Петър Станимиров: Сега е времето на българската култура 24.01 | 15:13

Петър Станимиров е един от най-известните български художници и илюстратори. До 1994 година е издател съсобственик на издателство "Плеяда", а през 1995 година основава издателство "Мега", което е специализирано за книги-игри. Издава над 100 заглавия на най-добрите български автори в този жанр.

От 2000 година е водещ художник, а по-късно и арт директор в "Хемимонт Геймс" - студиото, създало най-популярните български компютърни игри.

Автор е на комиксите "Бубачко", "Карамела Му, Пуки и галактическите пирати","Островът на съкровищата" и др. в списание "Дъга" и "Радул" в списание "Чуден свят".

Познат е и с илюстрациите си на редица детски книжки, както и като художника на кориците на книгите на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български език.

През 2009 година е поканен от издателство Рийдърс Дайджест, да илюстрира българската част на изданието "Приказки от цял свят". Списание "Art Creations Magazine" награждава илюстрацията "Angry Dwarf in the Tavern" и помества интервю с художника. През същата година заедно с 16 художници от цял свят е представен в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King" на Centipede Press.

Към края на миналата година Станимиров направи изложбата "Вдъхновен от Стивън Кинг", в която бяха показани всичките му популярни корици на книгите на прочутия автор, като издаде и специален колекционерски албум.

Ето какво сподели той пред iNews за своето изкуство и за книжния пазар у нас в момента.

Наричат Ви пионер – Вие пръв в България започнахте да рисувате комикси, след това пръв вкарахте на пазара прочутите през 90-те книги-игри. Подобно е и положението с компютърните игри. Как успявате винаги да усетите "новата вълна” и да я вкарате у нас?

– Не зная кой ме нарече баща на българския комикс, сега пък и пионер, а в интерес на истината не съм нито едното, нито другото. Български комикс съществува от началото на миналия век и са много художниците, които могат да се нарекат негови бащи. Списанията "Дъга” и "Чуден свят” не съм ги рисувал само аз, а и още много мои колеги-художници.

В много от другите ми поприща съм бил между първите, но никога пионер. Първата българска книга-игра е написана от Любомир Николов.  Ние, от издателство "Плеяда”, наистина първи създадохме екип от млади автори, ние кръстихме жанра "Книги-игри”и го направихме популярен, но не сме първите. Подобно е и положението с компютърните игри. Първата българска игра е "Цар” и аз нямам никакво участие в нея. Вярно е обаче, че след това, в същото студио, 11 години съм ръководил арт екипа и сме създали още много интересни и добри заглавия.

Колкото до "вълната”, по-скоро тя ме усеща и ме грабва, защото аз съм търсеща натура, обичам да ми е интересно и приятно това, с което се занимавам и не се боя да зарежа рутината и спокойствието, за да търся нови предизвикателства.

Преди три месеца в София бе открита изложбата "Вдъхновен от Стивън Кинг”. Тя се превърна в истински хит. Как се роди идеята?

– Тази изложба беше провокирана от феновете на Стивън Кинг в България, които, въпреки че не съм правил корици на негови книги повече от 15 години, продължаваха да ми пишат и да се интересуват от мен. Струваше ми се странно и сантиментално, но през 2009 г. американското издателство "Sentipede Press” ме покани да участвам в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King”, което за мен беше изненада и голямо признание.

Тогава осъзнах, че без да искам, по някакъв начин, съм провокирал и впечатлил стотици хора и трябва да възнаградя търпението им. За тях от 2009 до 2011 година преработих всички мои корици във вид на плакати, добавих и доста нови заглавия и изложбата стана факт.

Много е полезно да работиш за феновете, защото това те държи нащрек. Те или те харесват, или не. А целта на всеки артист е да има публика.

Може ли да съпоставите книжния пазар в България сега, през 90-те и в началото на кариерата ви? Какво е положението му, спрямо предходните години?

– В началото на кариерата ми книгоиздаването беше държавна политика и нямам представа за състоянието му, знам че тиражите бяха 50 и повече пъти по-високи, а цените 10 и повече пъти по-ниски, въпреки че хартията се внасяше по второ направление, тоест се купуваше с валута.

В началото на 90-те започна приватизацията и закриването на държавните издателства. Тогава се появиха и  първите частни издатели. Издаваше се абсолютно всичко, което не е българско и соц. Тиражите бяха прилични -  от порядъка на хиляди екземпляри, а търговската отстъпка - 25-30%, което беше доста, но поносимо и можеше да се преживява от издаването на преводна литература.

За съжаление, български автори не се допускаха. Търговците се опитваха да диктуват пазара, въпреки че повечето от тях не притежаваха необходимата грамотност и познания. Тогава се появи и практиката книгите да се дават на консигнация и търговците започнаха да правят книжни борси и книжарници с парите на издателите.

Тази ситуация съществува и днес, като разликата е, че за голям тираж вече се смятат хиляда бройки и се говори за търговска отстъпка от 50%. Положение, което автоматично убива книгоиздателите. Може би, когато търговците "изядат" издателите, ще започнат да внасят книгите от чужбина и всичко ще е наред. Разбира се, това би се получило, ако българският език изчезне.

Сякаш всяко десетилетие има любим жанр. Какво се чете най-много у нас в момента?

– Според наблюденията ми: популярна, справочна литература. От художествената – фентъзи и трилър.

Според Вас съществува ли пазарна ниша за нови издателства и нови заглавия?

– Ако тези издатели са готови да работят дълго време на загуба. Истината е, че в съвсем скоро време издателствата от стотина ще станат двайсетина.

Има ли в България бизнес с компютърните игри и кои са най-големите играчи?

– В България няма бизнес с компютърни игри. Българинът не е свикнал да дава пари за нещо, което може да си намери безплатно в интернет. Има една-две фирми, които продават вносни игри, а студията ни за компютърни игри работят изключително за чужбина.

Какво, по Ваше мнение, трябва да правят българските издатели, за да продават добре?

– Да създават качествена, добре написана или преведена и добре редактирана, оформена и отпечатана литература. Да създават собствени книжарници, за да помогнат и на себе си и на други издатели да се отърват от прекупвачите и безумните им проценти.

А какво следва сега? Времето на какво е сега?

– Звучи странно по време на криза, но аз лично усещам някакъв подем в българската култура, хората се умориха от вносните боклуци и лека-полека започват да се ориентират към българското.

Е, все още подражаваме и не всичко е качествено, но съм сигурен, че скоро ще се появят и истинските художници, писатели, композитори, режисьори и артисти. Ние тях си ги имаме, просто никой досега не им е давал зелена светлина. Така че, според мен, е време за българска култура.

Вие имате адски много фенове в България. Какво им пожелавате и какво ново да очакват от Вас?

– Благодаря им от все сърце, че продължават да харесват това, което правя. Докато ги има тях, ще ме има и мен. Това, което могат да очакват е нови книги с илюстрации на приказки и легенди от различни култури, тук-там малко хорър и богато илюстрирани класически произведения, - това са плановете за тази година. А, ако е рекъл Господ, и осигурим финансиране и доста мероприятия свързани с българския комикс.

Какво разказа Петър Станимиров за процеса на работата си, може да научите от интервюто му за Jenite.bg.