„Кецове” – За какво мечтаеш? 26.10 | 13:40

Обнадеждаващите сигнали откъм българското кино продължават. Снощи се състоя премиерата на филма "Кецове”, който вдъхнови дъщерята на Чарли Чаплин, Джералдин, да обуе кецове, за да изрази подкрепата си за него.

Холивудското преминаване по червения килим, което започва да печели почва и у нас, събра пред кино Арена-Младост екипа, който стои зад филма и актьорския състав - Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов, Ина Николова, Иво Аръков, Яна Титова, Стефан Мавродиев.

"Кецове", чиято световна премиера се състоя на 27 юни на Международния кинофестивал в Москва, а от петък (28 октомври) ще тръгне по родните кина, е режисьорски дебют за Валери Йорданов и Иван Владимиров. Валери също така участва в лентата и е автор на сценария, който е написан още преди шест години. Снимките на филма, дело на Рали Ралчев, са отнели близо половин година.

Филмът, който самият Валери определя като философски екшън, улавя шестима млади мъже и жени в момент от живота им, в който стресът на съвременния живот и на големия град взема връх и ги тласка към животоспасяващото решение да се освободят от нагнетеното напрежение и да потърсят себе си на морския бряг.

Безпаричието, чакащите сметки, проблемите вкъщи, загубата на близък човек, хамалската работа, агресивната мутренска среда, кухите срещи в бара, сивотата на града, дори мизерията на панелките, с която уж сме свикнали, но която боде очи на голям екран, са част от нещата, които са на път да превърнат живота на героите в ад.

В търсене на спасителния рай всички несъзнателно стигат до един от малкото останали девствени плажове по Черно море. И намират свободата и безгрижието на лудуването по детски и на простия живот, близък до природата, в който не от работодателя и не от хазяина, а от двете ти ръце зависи дали ще имаш подслон и храна (само бирата и ракията, които неизменно присъстват в кадър, изглеждат като ненужна кръпка от съвремието).

И тук обаче героите няма да останат незасегнати от агресията – напротив – тя ще блесне с цялата си мутренска сила в лицето на "пазителите” на плажа, които с настървение вардят дивия бряг за бъдещите строители.

По-важното е обаче, че свободата, която дават девствените пясъци, опияняващите изгреви, разбиващите се вълни и голотата, снема наслоеното напрежение от героите и им позволява да си дадат отговор на въпроса, който чертае едно по-оптимистично и по-здравословно в емоционален план бъдеще, а именно: "Кой си и за какво мечтаеш?".