“Проповедникът с картечница” или „Добре, че ги има американците“ 01.12 | 16:46

За киноманите, които си падат по екшъни, базирани на истински житейски истории, филмът "Проповедникът с картечница”, чиято премиера по родните кина е утре, 2 декември, вероятно ще означава два интересно прекарани часа.

Историята във филма на режисьора Марк Форстър се върти около бившия член на рокерска банда Сам Чайлдърс (Джерард Бътлър), който внезапно решава да промени живота си и се отдава на мисията да спасява и да се грижи за стотици деца в Източна Африка, жертва на гражданския конфликт в Судан.

Филмът е създаден по житейската история на Сам Чайлдърс, който действително се е отдал на каузата да помага на децата в Судан и днес също може да бъде намерен в построеното от него сиропиталище в размирния регион.

Изграждането на историята във филма обаче започва неубедително още в самото начало – необоснован остава внезапният поврат в живота на Сам, който до този момент се показва като престъпник, затворник, наркоман, пияница, побойник, агресивен и незаинтересован от семейството си баща и съпруг, който предпочита жена му да работи в стриптийз бар, за да изкарва повече пари.

Буквално за ден Сам се преобразява, отдава се на божията вяра, спира наркотиците, започва работа, купува голяма къща на семейството, което досега е живеело във фургон и въобще - за нула време става нов човек.

Интересната тема за душевните терзания и мотивацията на човек, който претърпява подобна коренна промяна и въпросът за възможността да получиш изкупление като приемеш вярата, са само повърхностно засегнати.

Зрителят вижда просто как в рамките на няколко минути един мрачен, агресивен и пропаднал човек се превръща в спретнат, ведър, благ баща и нежен съпруг, без да успее да вникне в мотивите на тази промяна, която впоследствие се оказва основа на всички по-нататъшни действия на главния герой.

В този смисъл самоотвержеността, с която преобразеният мъж се втурва да помага на суданските дечица, да строи без умора и без да жали средства сиропиталище за тях, да спасява душите на хората, създавайки собствена църква в Пенсилвания и проповядвайки откритата изведнъж своя религия, стоят неубедителни, необосновани и дори пропагандаторски.

Сценаристът и режисьорът не успяват да избягат от традиционната американска представа, че светът е загубен, докато не се появи един американец, който да спаси суданските деца, да влезе мъжествено в сражение с врага, с две думи - да покаже как трябва да се правят нещата. Междувременно обаче от филма въобще не става ясно за какво се води войната, а се борави с опростените представи за добрия и лошия лагер.

Съдейки по финалните кадри на филма, които показват истинския Сам Чайлдърс, предполагам, че един чисто документален филм би представил доста по-убедително житейската му история в нейната противоречивост.

Самият той съзнава, че това, което върши, не може да бъде оценено еднозначно: "Много хора ме питат дали е правилно човек, отдаден на вярата, да има оръжие. Ако погледнем Стария завет, ще видим, че много вярващи са воини. Не казвам, че всичко, което правя, е правилно, но ако някой отвлече детето ви и аз ви кажа, че мога да ви го върна, има ли значение как ще го направя?"