Metallica с убийствен концерт в Белград 09.05 | 12:03

Metallica представи целия "Black album", публикуван през 1991 г., по време на феста в Белград, който се проведе на 8 май в парк Ушче. Освен от този албум бандата заби парчета и от други албуми.

Нашите колеги Филипа Тодева и Петър Чернев бяха сред публиката и въпреки вълнението си около концерта на любимата си група, успяха да споделят преживяванията си от него.

Как мислите - какви знамена се вяха основно на концерта на Metallica в сръбската столица Белград? Отговор: основно български. Десетки български фенове решиха да прескочат границата, за да чуят и видят своите музикални идоли.

На самия концерт нашата скромна групичка от четирима души, успя да нарасне  значително. Мислехме, че няма да видим много "нашенци”, когато изведнъж на видеостените пред нас, видяхме да се веят още знамена в познатите любими цветове – бяло, зелено и  червено. Намерихме се и с други българи, което направи събитието още по-ценно за нас.

Но незнайно защо организаторите бяха решили да изместят началния час с поне около 40 минути. По този начин изпълнението на първата подгряваща група – Gojira, остана нечуто. Същевременно, когато дойдохме, Machine Head (MH) изпълняваха песента "Aesthetics of hate".

Следваща в репертоара беше "Darkness Within" от последния албум на "Unto the locust". Последна остана една от най-любимите ни песни на MH – Halo, която като че ли беше посъкратена откъм китарни сола.

Що се отнася до Metallica – за тях е казано и написано почти и дори всичко. За 2 часа успяхме да си припомним една от причините, поради която четиримата музиканти са на върха или поне близо до него в продължение на повече от 20 години. "Ключът от бараката” не е заровен на дълбоко – просто Джеймс, Ларс, Кърк и Робърт знаят какво искат феновете им и го осигуряват. При това в големи количества.

Предварително обявеният като посветен на "The Black album" и неговата 20-та годишнина концерт започна изненадващо с песента "Hit the lights". В следващите около 20 минути (символиката не е нарочно търсена) бяха изпълнени някои от най-силните парчета от първите 4 албума на групата.

Следващ наред беше Metallica или "The Black album", както е известен той сред болшинството от феновете, който беше предшестван от ефектно видео. В него се показваха част от помещенията, в които той е бил записан, истерията, която предизвика, и помогна на метъл феновете да се върнат 20 години назад.

В следващия един час Metallica изпълниха целия албум (обратно, както посочи в края на изпълнението Джеймс). Реакцията на песни като "Enter Sandman", "Unforgiven" (най-добрият от трите му версии според мен), "My friend of misery" от дошлите на концерта беше доста силна.

За да стане преживяването още по-незабравимо, в края бяха изпълнени "Fuel" и "Seek and Destroy". Първата – единствената песен от албум, по-късен от Metallica, а втората – станалата стандартна за закриване на концертите.

В заключение можем да отбележим, че този концерт определено си струваше. Изборът на песните беше почти оптимален, а публиката знаеше защо е там - имаше разбира се и фенове, които просто си седяха на едно място и не правеха нищо. Не липсваха и традиционните "игри с публиката” – в края Ларс се обърна към зрителите с въпроса дали според тях 8 години не са прекалено голяма разлика във времето между концертите, (визирайки последната визита на американците преди 8 г. – бел. ред.).

Трудно може да се определи колко фенове изпълниха Uљжe Park. Всъщност те бяха толкова много, че покриваха и най-далечните периметри, до които може да стигне окото и то във всички посоки. Опашките бяха огромни на влизане, а излизането беше още по-трудно.

Със сигурност бяха 60 хил. души. И понеже бяхме на концерт в Сърбия, е редно да споменем и тамошните фенове. Ами, те са същите като нас. Умеят да се забавляват, крещят и се смеят. Правят всичко, което се прави на един истински добър рок концерт.

Йелена и Владимир познаха българския флаг веднага. Сами дойдоха при нас, за да се запознаем. Тя е на 19 години, а той – на 24 г. Трябва да признаем, че тяхното отношение бе рядък пример за приятелско поведение на Балканите. Според нас това доказва, че младите хора на полуострова, където всички са врагове и никой не обича другите съседи, са променили мисленето си.

А единствената причина, поради която можеше да се чувстваме кофти е, че българи и сърби си общувахме на английски. Просто нито ние знаем езика им, нито те нашия. Всички обаче разбираме езика  на музиката на Metallica. А той наистина сплотява.