Агресивното вегетарианство 21.10 | 11:37

"PETA официално обяви, че ще забърза кандидатурата на Гари Барлоу за най-секси вегетарианец, но само ако той продължи да не яде месо." Това пише днес в чуждестранните медии, а аз все повече започвам да се ядосвам.

"Защо се ядосваш, бе?", ще си помислите вие, а аз ще ви кажа: "Защото ми омръзна отвсякъде да се рекламира правилен начин на живот, някакви морални закони, които трябва да са валидни за всеки, изкуствена толерантност и природосъобразно мислене." Убедих се, че всички тези налагания на псевдоморал и изкривени разбирания за съществуване, създаване на изкуство и обществена позиция вече са станали бизнес и не са нищо повече от реклама. За съжаление.

Интересно ако Гари Барлоу реши, че не иска повече да поддържа вегетарианската си диета, дали от PETA ще го заклеймят и ще го кълнат за това, че яде месо? И по-малко "секси" ли ще стане? Нима е нужно да се поставят подобни малоумни условия, за да се принуди някой човек да се храни и да живее по нечии правила? Не мисля, а и както знаем още от малки, "насила хубост не става".

По-лоша е тенденцията, която се наблюдава от няколко години насам, а в последните месеци – все по-усилено. Определени групи или организации масирано и много настойчиво се стараят да "учат" обикновените хора как трябва да се живее, какво трябва да се приема за нормално и какво не, кога и какво трябва да се купува. Това е някаква извратена кампания, която вместо доброволно да показва на хората различни гледни точки и решения, тя съвсем тихичко налага своите норми, а когато някой не се движи по тях, получава упреци и размахване на пръст.

Разбирам, че има много хора, които не ядат месо. Приели са за свое верую, че е по-правилно и по-здравословно да консумират само зеленчуци и плодове и аз приемам това тяхно решение. Но много от тях се опитват да обучават другите около тях, което в началото може да е много симпатично и мило, но в крайна сметка е дразнещо и ненужно. Когато съм с приятели и сред тях има хора, които не хапват месо, аз не започвам да им развивам теории как месото е полезно и с какви точно неща снабдява организма. Не им навирам пържолата в лицето, за да вдишат примамливия ѝ аромат. Но някои от тях, гледащи към димящите шишчета в чинията ми, се мусят и заявяват, че от миризмата на месо им се повдига и че направо ми се чудят как мога да ям месо, а горкото прасенце се е мъчило и дори малко е поквичало. Моята теория пък е, че аз ям прасетата, за да спася техните картофи и да имат с какво да се хранят. И се моля това да ги успокои и по-спокойно да си хрупат зеленчуците.

Не искам да звуча нападателно, но когато човек сам е избрал пътя, по който да върви, независимо дали говорим за храна, религия, сексуална ориентация и какво ли още не, той няма право да налага на другите своите идеали. Или поне първо трябва да се поинтересува дали хората около него искат да го чуят. В противен случай изглежда агресивен, особено когато започне да посочва с пръст и да нарича другите хора ограничени, с промити мозъци, злобни душици и др.

Та, моята скромна мечта е един ден никакви организации и компании да не "рекламират" правилните неща, защото за мен те може да не са такива. Както и за много други хора. Ясно ми е, че всичко е бизнес, но отстрани изглежда ужасно грозно. А ако е правилно, не би трябвало да е грозно, нали?

____

Ако статията ви е харесала, потърсете още интересни позиции на сайта Div.bg.