В приказката на Гери Турийска 07.02 | 11:26

Познаваме Гери Турийска от ефира на БГ Радио, от страхотния й блог Story-Teller, от книгите й, както и от проектите "Пощенска кутия за приказки" и музикално-литературните недели в "Строежа", с името Sunday Art Report.

От известно време Гери се подвизава и на музикалната сцена, не просто като автор на песни, а като вокалистка на джаз-поп групата Rubikub. Тя вече може да се похвали с нов сингъл - "Still Together”, който можете да чуете на 8 февруари в столичния клуб "Алкохол".

Студът и преспите не ни попречиха да се видим с Гери, която на чаша кафе и гигантска пица ни стопли с позитивизма си и с новините около бъдещето на Rubikub.

С Rubikub издавате нов сингъл - "Still Together”. Разкажи ни повече за него.

"Still Together” вече е в радио ефира. Все още не планираме да правим някаква промоция. Може би, ще го направим, чак след като завършим видеото към песента. Надявам се в рамките на февруари да го заснемем и най-късно в началото на март да е готово за ефир. Макар че в България няма много смисъл от видеоклипове. Убедих се в това още с предния ни сингъл "Uh Ah Oh”, който се радваше на зрителски интерес в интернет. Не се стремим да бъдем показвани по телевизиите. Това изобщо не ни интересува.

Защо тогава правите клипове към парчетата си?

Когато измислиш една песен, визуализираш някакви неща, които е хубаво да покажеш на хората. По този начин те могат да асоциират парчето и с друга гледна точка, не само с това, което е в главите им.

Заслужава ли си в такъв случай да инвестирате в подобни видео проекти?

Изобщо не си заслужава. Затова и нямаме намерение да влагаме много пари. Не е тайна, че предишният ни клип струваше около 2000 лв., които лично си платих. Не смятам да надхвърлям този бюджет и за "Still Together”.

Каква е идеята на видеоклипа на "Still Together”?

Идеята се променя с часове. Първо исках да бъда убита аз, защото в предния ни клип, агресията беше отвътре навън, сега искам да е обратното. Но самата песен се получи красива и нежна. Искам видеото по-скоро да допълни усещането от музиката. Поканила съм Китодар Тодоров да участва във видеото и той се съгласи. Все още не сме открили подходящото помещение, защото искаме да е по-специфично. Няма някакъв конкретен сюжет, а ще е интересно чисто визуално, защото ще има повече сценография, операторска игра. Освен това ще работим с Васил Инджов, който се занимава с 3D анимация.

Защо именно "Still Together” е новият ви сингъл? Защо избрахте тази песен?

Защото я изпълняваме от година и половина. Тя беше една от първите песни, които пуснахме, заедно с "Uh Ah Oh” и "The Last Dance”. Това бяха трите авторски песни, с които стартира проектът. Сега вече имаме осем авторски парчета, но хората досега реагират най-силно на това парче. Запомнят го, а след това питат за него. Има някакъв чистосърдечен интерес, без аз да им го натрапвам, както беше с "Uh Ah Oh”, с която исках да се позиционирам в музикалната среда у нас.

Осем авторски парчета не са малко. Май сте готови за издаването на албум?

Имаме материал за албум, но няма да бързаме да го записваме, защото искам да дам живот на абсолютно всяка една песен, т.е. всичко, което ще влезе в албума, да е пуснато като сингъл.

Как се чувстваш на сцената, след като преди се подвизаваше основно в радиото?

Все по-добре става. В началото бях много уплашена от сцената, въпреки че съм работила и в телевизия, и в радио. Може би, защото всичко това ми е много важно и лично, песните се раждат в моята глава и ми е страшно важно не толкова чуждото мнение, колкото това да си представя добре песните. Усещам лична отговорност към тях, но с рутината започвам да се успокоявам.

Продължаваш ли да пишеш и мислиш ли за издаването на книги?

Наскоро осъзнах, че съм малко прегряла на тема писане, което не означава, че ще спра. Просто в момента не влагам достатъчно енергия и ентусиазъм в него. Имам две готови новели, а третата е на път. Имам да довърша пет страници от нея, но в момента не мога. Със сигурност обаче следващият ми проект ще бъдат тези три новели.

Занимаваш се активно с музика и литература. Кои са творческите ти вдъхновения в тези две насоки?

Колкото и глупаво да звучи – животът. Много се чудя на автори, които казват, че няма какво да ги вдъхнови тук. Всичко е въпрос на вътрешна нагласа. Същият човек е минавал по същите улици и преди пет години, когато е издал страхотна книга. Всеки трябва да намира свой вътрешен център и да е с нагласата, че всичко зависи от него.

"Пощенска кутия за приказки" е един от най-интересните ти проекти. Какво се случва с него?

Не бях правила "Пощенската кутия" от миналата пролет, защото малко се уморих от този проект. Сега го възродихме в Sunday Art Report, по идея на Мартин от "Строежа", и хората много внимаваха, слушаха какво им се чете. Това е много нетипично за подобна клубна обстановка.

Това ли са съвременните културни приказки?

Много се надявам хората така да възприемат Sunday Art Report. Ние го правим с огромно желание. Мисля, че това е начинът по-непознатите неща да достигнат до хората, защото медиите не са толкова отворени към непознати лица. Българската литература и музика е достатъчно качествена, за да има публика, която да я уважава.

Защо тогава хората са толкова негативно настроени към всичко ново, което излиза на българския музикален пазар?

Българската музика е на световно ниво и го казвам във всяко интервю, без да се притеснявам. Хората са с нагласата, че нищо българско не може да бъде толкова качествено. Не знам откъде тръгва това, но не е от самата музика, а от по-дълбоки неща, свързани с народопсихологията ни. Може би, някои останаха разочаровани от неуспешните проекти. А няма как да излъжеш публиката. Тя се разочарова от факта, че на този пазар всичко може да мине. Надявам се хората постепенно да започнат да откриват наново българската музика.

Усещала ли си този негативизъм и спрямо Rubikub?

Спрямо музиката не, но хората бяха доста предубедени. Сега сякаш се успокоиха. Когато хората разберат, че си композирам нещата, че си ги премислям и в крайна сметка песните не звучат лошо, започват да размислят. В началото беше доста по-тежко, защото хората дори не идваха да ни гледат, а по-скоро предварително съдеха.