Васко от "Епизод": Ако публиката има нужда от нас, нека да го докаже 23.07 | 12:57

Васил Бележков е български композитор и китарист, роден на 13 март 1984 г. в град Пловдив. Най-популярен като член на рок група "Епизод", той пише със същия успех и творби за симфоничен оркестър, класическа китара, камерни ансамбли, народни инструменти и други състави. В групата е от 2009 година. През юни "Епизод" отбелязаха своята 25-годишнина, но малко след това обявиха, че спират с активната дейност. В следващите редове Бележков разказва за бъдещето на групата, на българската качествена музика и на самия себе си като композитор и музикант.

25 години не са никак малко за една българска група. Каква е вашата визитка?

Знаете, че групата набра най-много популярност през 2002 година, когато започна да създава онези песни по добре познатите стихотворения на Ботев и Вазов. Преди това обаче още през 1989 година има готови песни по текстове на френския класик Франсоа Вийон, а след това и текстове на други класици. През това време членовете на групата се сменят. А между 1993 и 1996 година голяма част от членовете емигрират в чужбина и през този период нищо не се случва. С изключение на този кратък период, през останалите 25 години почти през 2-3 години има нов албум. На края на 2012 г. се появи единадесетият такъв. Но по-важното е не колко са годините, а това, че постоянно групата вадеше по нещо ново.

Отбелязахте тази годишнина с музикален фест в Панчарево, доста по-нови групи ви поздравиха с изпълнения на ваши парчета.

Да, така е. И винаги е хубаво, когато виждаш, че някой те има за добър пример.

Защо обаче след това, вместо да обявите нещо ново, както винаги сте правили досега, все пак сте любима група на поколения българи от цяла България и не зная дали има някой, който да не знае песента "О, Шипка", се появи това съобщение, че спирате с активната дейност?

Случиха се доста неща в последните пет години. Едно от тях е, че се наложи групата, за да може да оцелее, да започне да свири по клубове в различни градове. Това беше важното за оцеляването на групата, но в един момент просто нямаше как да продължим по същия начин. Както се казва, "това вече сме го видели", а пък ако публиката има нужда от тази група, нека да го покаже. Клубовете си имат своя чар и своята атмосфера. Това е вярно, но така или иначе съвсем друго е, когато се качиш на голямата сцена на еди-кой си град. И когато клубът е едно хубаво допълнение на един такъв концерт, е добре дошъл, но да разчиташ само на клубове, е трудно. И ние, като всеки българин, си имаме своите затруднения. Te са свързани и с финанси, колкото и да е неприятно да си го признаем.

А знаете ли, че има създадена група във Facebook от няколко дни, която се казва "Вот на доверие" и в която ваши почитатели се обединяват в това да ви помогнат?

Честно казано, не съм я виждал.

А какво би им казал на тези хора?

Аз винаги съм казвал, че уважавам и обичам нашата публика. Аз много се радвам, че двамата с Деян бяхме приети като равни. Преди време Мони сподели, че ако преди публиката на "Епизод" просто ни е приемала двамата, сега вече ни обича. Благодаря им за подкрепата, както и на него за възможността, която ни даде.

Ти самият усещал ли си някаква криза на доверие, късане на връзката между вас и публиката?

Колкото и клиширано да звучи, ние винаги сме считали, че нашите фенове са изключително верни. Ние имаме една групичка верни фенове, които винаги ще държат на нас. Вината не е само на публиката, сигурно и ние имаме такава. Но донякъде пък и проблемът е в това, че ние не сме най-известната медийно група. Има неща, които не се знаят. Но точно един месец преди аз да дойда в групата, предишната формация е трябвало да участва по БНТ. И точно на Трети март са ги цензурирали. В последния момент са им казали, че няма да участват, защото са разбрали, че ще бъдат изпълнени песни като "Батак" и "О, Шипка!", които не зная с какво толкова биха попречили на националната телевизия, които са по текстове на Иван Вазов.

Т.е. тези песни дразнят някого, защото са патриотични?

Ако има някой български гражданин, който се дразни от такива песни, значи човекът очевидно има проблем. Но аз не съм специалистът, който може да му реши проблема. Колкото и да са малко обаче, явно има такива хора и по-страшно ще е, ако те са на ключови позиции в медиите и държавата.

Има ли лъч светлина за бъдещето на "Епизод" все пак?

Аз лично съм решил за себе си, че това лято ще си почина, за да мога да размисля на свежа глава, да реша кое ще бъде най-доброто, което мога да направя за тази група. Но аз ако не обичах "Епизод", нямаше да съм тук. Нека все пак да не правя прибързани обещания. Аз съм си такъв, предпочитам да направя нещата и после да говоря за тях.

Освен че си китарист в "Епизод", ти композираш, зная, че имаш влечение и към фолклорната музика, а и помагаш на много деца да направят първите си стъпки в музиката? Как виждаш своето бъдеще?

Аз това ще правя цял живот. Един човек може да композира както на 20 години, така и на 90. Това не е като в спорта и когато си на 35, вече трябва да спираш с кариерата си. Композирането може да го правиш цял живот. Аз обичам да пиша най-различна музика – както симфонична музика, така и музика за класическа китара, музика за народни инструменти, естествено, и рок музика, накъде без нея. Имах щастието за 3 години да представя 3 симфонични творби на сцена. Иначе обичам да слушам фламенко, джаз, най-различни неща. Колкото до децата в школата, където преподавам китара – такива като тях ме държат здраво приземен. Те не се интересуват от това дали свириш в известна група и колко симфонични партитури си написал. Вълнуват ги техни си неща и аз често се опитвам да им покажа, че съм бил на техните години и съм попадал в подобни на техните ситуации. Например една 12-годишна млада дама за малко да се откаже от свиренето, но си поприказвахме с нея и се разбрахме, че наесен продължаваме. С друг 11-г. младеж се видяхме след концерта на Iron Maiden (татко му цели 2 часа го държал върху раменете си) и на другия ден на урока се почна едно споделяне на впечатления и емоции… Естествено, има и разлики – сегашните деца по рождение са обградени с електроника и информация, докато преди 20 години не беше така. На тяхната възраст самичък съм се опитвал как да свиря фолклор и метъл, а сега имам възможност да им спестя "откриването на топлата вода" за стиловете музика, в които мога да им бъда полезен.

Вярно ли е, че в България музикант къща не храни?

Аз все още не съм почнал да храня къща, но засега успявам да храня себе си. Като стане време да храня къща, ще мога да дам по-категоричен отговор. Е, има хора, които успяват въпреки трудностите да хранят с музика и къща освен себе си.

Като рок музикант, какво мислиш за музикалната среда у нас? Смяташ ли, че чалга културата надделява?

По-скоро проблемът е в другата музика. По-скоро има "чалга" в поп музиката, защото се натрапват неща, които са с меко казано съмнителни музикални стойности. Обаче за сметка на това медиите ги раздухват до безкрайност. Е, предполагам, че iNews не правят такива неща, но много от другите медии... Иска ми се българският народ да се издигне над чалгата, но все още не виждам светлината в тунела. Все ми се иска да вярвам, че нещата ще се променят към по-добро.

Как виждаш себе си след 10 години? Идва ли ти да хванеш куфарите и да поемеш към терминал 2?

Някак не ме влече съм терминал 2. Ако е трябвало въобще някога да замина, то трябваше да е преди 12 години. Тук може да е по-трудно в много отношения, но пък всички тези трудности са ти познати.

Тогава определяш себе си като патриот.

Не мисля, че човек трябва сам да се определя. По-добре да правиш нещо, което да те определя. Ако това е да правиш всичко възможно да използваш български музикални мотиви в творчеството си и да показваш, че българската музика е нещо много хубаво, може би съм патриот. Но винаги е по-добре да го покажеш с дела, а не с думи.