Защо конфликтът може да бъде най-здравословното нещо за вашата връзка 21.11 | 16:45

Те вече не се опитвали да се „поправят“ един друг, нито да се обвиняват или патологизират. Учели се да създават съвместно любящо пространство за уязвимост

От iNews.bg

Когато в една връзка се появи конфликт, много двойки приемат, че нещо с тях не е наред.

В началото на терапията партньорите често влизат в ролята на противникови адвокати.

Всеки има свой казус, свои доказателства и встъпителна реч: "Аз съм прав и ако просто го проумееш, всичко ще бъде наред".

Но любовта не процъфтява в съдебна зала. Тя вирее в своеобразна лаборатория – място на любопитство, открита комуникация, експерименти и открития.

Именно това е същността на сътрудничеството. То е третата стъпка в модела за взаимоотношения PACER, който е описан в книгата "Love. Crash. Rebuild." – пространството, в което партньорите спират да се защитават и започват да създават нещо заедно.

Сътрудничеството не означава съгласие или отказ от собствената истина.

То означава да приемеш, че две гледни точки могат да съществуват едновременно и че любовта расте, когато партньорите работят един с друг с любопитство, а не един срещу друг.

Дана и Луис били заедно от шест години. Те се обичали дълбоко, но напоследък връзката им започнала да прилича на дебатен клуб без съдии и без край.

Луис искал повече близост. "Ти се отдръпваш – казвал той. – Никога не знам дали ме искаш, или просто ме търпиш".

Дана въздъхвала. "Постоянно ме питаш дали те обичам. Започвам да се чувствам задушена".

Нито един от двамата не осъзнавал, че и двамата се защитават – Луис от отхвърляне и дистанция, а Дана от обсебване. Всеки смятал, че проблемът е в другия.

В ранните сесии те непрекъснато говорели един на друг, без да се слушат. Дана критикувала "нуждата" на Луис, а той я обвинявал в безразличие.

Един следобед Дана погледнала Луис и казала: "Чувствам, че не ми вярваш. Каквото и да кажа, не се чувстваш сигурен".

Луис понечил да я прекъсне, но терапевтът ги помолил да изчака и го помолил просто да остави Дана да довърши.

"Когато постоянно проверяваш – "Сърдита ли си?", "Още ли ме обичаш?" – усещам натиск да те успокоявам. Дразня се, после се отдръпвам. И това вероятно те кара да се чувстваш по-зле".

Луис си отдъхнал. "Така е – казал той. – Но питам, защото имам нужда да се чувствам близък с теб".

За момент и двамата замълчали.

"Точно това – казва терапевтът – е сътрудничество. Започвате да работите заедно по един и същ проблем. Описвате системата, в която и двамата попадате".

Сътрудничеството започва, когато партньорите осъзнаят, че те самите са системата. Както отбелязва междуличностният психоаналитик Харолд Сърлс (1955), връзките са реципрочни: ние непрекъснато се оформяме и преоформяме един друг.

Сътрудничеството стартира, когато спрем да питаме "Кой започна?" и започнем да се питаме "Какво създаваме заедно, за да внесем повече близост в отношенията си?".

В следващата сесия Луис казал нещо, което променило тона на тяхната работа: "Преди си мислех, че ако Дана ме обича, ще знае от какво имам нужда. Сега мисля, че може би любовта означава да ѝ покажа как".

Това изказване улавя същността на онова, което социалният психолог Ерих Фром (1956) нарича "изкуството да обичаш" – любовта като практика на грижа, отговорност, уважение и познание, а не чувство, което просто ни се случва, а избор, който правим отново и отново.

Сътрудничеството изисква същата практика. Не става въпрос да чакаш да се почувстваш близък, а да действаш по начини, които създават близост. Дана опитала да инициира малки жестове – изпращала съобщение през деня, сядала до Луис, вместо да скролва на телефона в другия край на дивана. Луис от своя страна се упражнявал да дава пространство на Дана, без да го тълкува като отхвърляне.

Те вече не се опитвали да се "поправят" един друг, нито да се обвиняват или патологизират. Учели се да създават съвместно любящо пространство за уязвимост.

Разбира се, сътрудничеството изисква смелост. Тери Риъл (2007) нарича това "героизъм в отношенията" – храбростта да свалиш защитите си и да протегнеш ръка през пропастта. Това е изборът на връзка пред контрола.

Луис кимнал. "И аз имам същия глас, но той казва: "Не отстъпвай".

"Точно това е – казах аз. – Това е битката, която и двамата водите, и тя е срещу грешния враг. Целта не е да победите, а да останете уязвими и свързани".


Това се превърнало в тяхна мантра: Връзка, а не победа.

Източници:

Borg, Jr., M. B. & Miyamoto-Borg, H. (2025). Love. Crash. Rebuild.: Alternative to Distance, Destruction and Divorce. Las Vegas, NV: Central Recovery Press. centralrecoverypress.com/product/love-crash-rebuild

Fromm, E. (1956). The art of loving. New York: Harper & Row.

Real, T. (2007). The new rules of marriage: What you need to know to make love work. New York: Ballantine Books.

Водещи

Най-четени