Интимно и истинско в „Една седмица с Мерилин“ 10.02 | 20:08

"Една седмица с Мерилин", чиято премиера по родните кина е днес, е един от сериозните претенденти за наградите "Оскар", а към актрисата, превъплътила се в ролята на секссимвола, Мишел Уилямс, валят хвалебствия от киносредите.

За разлика от повечето филми, заели се да представят в подробност и биографична пълнота тази уникална фигура за съвременната култура, филмът на Саймън Къртис се фокусира върху един много кратък отрязък от живота на Мерилин – не повече от месец.

Началото на лятото на 1956 г. е периодът, в който актрисата се чувства на върха в кариерата си и в личния си живот – тъкмо се е заела с продуцирането на първия филм на собствената си продуцентска компания, влязла е в партньорство с театрална легенда Лорънс Оливие, и е на меден месец със съпруга си, популярния драматург Артър Милър. Мерилин е решена най-сетне да покаже, че освен секссимвол, има качествата да бъде и невероятна актриса.

Ключова роля по време на истинския снимачен период на филма, в който играят Мерилин и Оливие (Кенет Брана в "Една седмица с Мерилин"), "The Prince and the Showgirl", изиграва един 23-годишен младеж Колин Кларк. Той е изпълнен с ентусиазъм да създава филми и с младежка еуфория се вживява ролята на трети помощник-режисьор или "момче за всичко".

Четиридесет години по-късно той разказва преживяванията си през шестте месеца, в които е заснет филма под формата на дневници, озаглавени "The Prince, the Showgirl and Me". Загадъчно от дневниците на Кларк липсва една седмица. Едва след години той разкрива защо.

В допълнително издадени негови записки с името "My Week with Marilyn" той разказва истинската история за една магическа седмица, която прекарва сам с най-голямата звезда в света - седмицата, която споделя с Мерилин Монро.

Филмът е базиран до голяма степен и на първите мемоари, които отразяват безбройните проблеми около продукцията и почти пълната липса на комуникация и разбиране между двете звезди, която е на път да саботира целия творчески процес. Хаотичното поведение на Монро и разтакаването ѝ, граничещо с детски глезотии, изправят на нокти целия екип.

Непоколебимият традиционалист Оливие пък отказва да се съобрази с капризите на Монро, отчасти страхувайки се и от нейната огромна популярност и опасността да попадне в сянката ѝ.

Последващите мемоари на Кларк за седмицата, която прекарва с Мерилин, са истинска интимна изповед. В тях той разкрива магическата седмица, която е споделил със световната звезда в английската провинция и хвърля поглед върху нейния образ извън светлините на прожекторите.

Естествено, ключовата роля в целия филм, е на Мишел Уилямс. Въпреки че привидно трябва да направи портрет само на една жена, на екрана тя успява да улови три различни образа – на световната филмова звезда, на уязвимата и несигурна жена, отгледана като Норма Джийн, и на наивната шоугърла Елси.

Номинираната за "Оскар" актриса приема и предизвикателството сама да изпълни песните и танците във филма, вместо да прибягва до дубльори и синхронизация на устните. И се справя блестящо с нелеката задача да пресъздаде култовия пърхащ поглед, игривия сексапил, неимоверната тъга в очите, съмненията в себе си и болезнената несигурност на Монро, че никой не я обича.

Голяма част от "Моята седмица с Мерилин" е заснет в Pinewood Studios, същото студио, използвано за снимките на "The Prince and the Showgirl", както и в Hatfield House, замъка Уиндзор, Итън Колидж и по бреговете на Темза.

Някои от сцените са направени в Parkside House – същата къща, в която Мерилин е отседнала за снимачния период.