Иън Гилън не иска Ричи Блекмор да се доближава до Deep Purple 06.08 | 16:13

Някои фенове на една от най-популярната хард рок групи Deep Purple си мислеха, че групата е приключила със великите си изпълнения още през 1984 година, когато тя излезе с един от най-емблематичните рок албуми на всички време, а именно Perfect Strangers. На прага на новотo си турне в САЩ фронтменът на групата Иън Гилън казва: "Америка сама по себе си e един отделна част от останалия свят, но хората са заключени в миналото си", защото през годините от основаването си през 1976 година, бандата се е разделяла 8 пъти.

Рокаджиите са издали 19 студийни албума, най-скорошният от тях излезе миналата година и носи името "Now what?",но  групата споделя, че всеки път щом дават интервюта на медии, журналистите ги питат единствено за "Smoke on the Water."

Иън Гилънна една от най-силните личности в групата казва, че нещата сякаш се развиват по различен начин навсякъде по света, но дори след толкова много прекъсвания и събирания, раздели и отново събирания, той не може да отрече, че "сякаш всичко започва отначало щом пристигнат в САЩ".

Интересът на публиката към групата расте непрекъснато. Но сега какво следва за тях? "Now what"? Специалният албум съдържа 11 песни, които групата записа с процента Боб Езрин, работил с величия като Pink Floyd и Alice Cooper и с чиято помощ групата успя да разбие класации, които се опитва да извоюва още от 1993 година, когато групата издаде The Battle Rages On.

Тази седмица хардрок боговете започват най-масовото турне в САЩ от 2007 година насам. Точно преди първия концерт от турнето сп. The Rolling Stones, отразявало цялата Rock'n'Roll история и на чиято корица са били Мик Джагър и Джим Морисъм, успя да вземе интервю с един от динозаврите на Rock'n'Roll-а.

И така величието на харизматичните рокаджии се сля заедно в една вихрушка от очарование, спомени, мечти и надежди, образува се перфектната буря и звукът на рока засвири още по-силно в душите на феновете.

Работихте с Боб Езрин през изминалата година. Сега какво предстои на групата? Имате ли нови идеи за групата, накъде мислите да продължавате да се развивате?

Той дойде на едно от нашите представления в Канада и каза: "Вижте гледах ви миналата вечер, това, което искам да направим, когато сте на сцената е това, което правихте през 60-те и 70-те години". Нашата музика се беше превърнала в стереотип през годините. Бяхме забили на това нещо, когато правиш някоя песен я правиш за радиото и да се върти, забравихме, че оригиналът на "Smoke on the Water", беше 7 минути, но от Labela (Звукозаписното студио) ни я скъсиха с на 3 минути, за да се върти по радиото.

Е какво стана в студиото, когато записвахте песен?

Боб каза на останалата част от групата "Вижте просто стойте тук и свирете нещо. Чувствайте се все едно сте на сцената". Дойдох на следващата сутрин и той ми изсвири нещо. Беше едно прекрасно парче от рок музиката, което накрая се превърна в албума "Uncommon Man".

И сега какво ви чака? По време на последният ви албум Джон Лорд почина. Ще отдадете ли почит към него, сега на тази сцена?

"Above and Beyond" е песен написана за Джон. Спомням си, когато чухме, че е починал. Ние го очаквахме, защото той не беше много добре от известно време, но все пак беше ужасен удар за нас. Барабанистът Иън Пайс и Джон бяха женени за две близначки, затова си бяха семейство, дори след като напусна групата през 2002 година. Преди погребението му написах няколко реда и един от тях, "souls having touched are forever entwined." И това е основата на песента, посветена на Джон и показва как той все още е част от нас.

Докато сме на темата за миналото си, Deep Purple са били предложени за Hall of Fame (Залата на славата) на Rock'n'Roll-а още през 1993 година, разстроени ли сте, че не сте все още приети? 

Каквото и да се каже по този въпрос, като че ли звучи надменно, пренебрежително или недоволно, че дори и кисело. Прекарах цялата си младост, опитвайки да избегна инстуциоализацията, доколкото мога. И тогава осъзнах, че този сорт от неща, награди и похвали не са толкова за нас, колкото за феновете и близките ни. За това не ме интересува какво става дали сме там или не сме. Благодарни сме за всичко, което имаме. 

Чували ли сте нещичко за процеса по приемате на членове в Залата на славата?

Да, чувал съм. Дори точно за този процес съм слушал обиди от някои членове на комисията за приемане в Rock'n'Roll залата, които казват: "Е, Deep Purple, не могат да бъдат в нея, защото те са от типа групи "един хит-чудо". Аз не знам дали, те са се позовавали на "Hush" или "Smoke on the water" или "Highway Star", или "Perfect Strangers". 

Но мисля, че е непристойно за нас да отидем и да застанем пред тях да кажем "Ние не се нуждаем от това, както и да е по-велики сме от вас", това е чисто американско поведение, което ние не разбираме. Сега чакаме и ще видим какво ще стане. Това е всичко, което мога да кажа.

Има много противоречия в този процес, дори в едно от тях е замесена групата Kiss, защото тази година те не искаха да свирят с оригиналните си членове. Те се отказаха да свирят заедно на тазгодишната церемония по приемане на нови членове в Rock and Roll Hall of Fame. Вие бихте ли поканили Ричи Блекмор да свири с вас на церемонията, ако станете членове на Rock'n'Roll залата?

Ние сме живите, дишащите Deep Purple. Това е една от най-дълго задържалите се банди. Не би било съвестно да се мисли за привеждането на Ричи в залата. Аз нямам проблем с Ричи, нито пък пък с някой друг. Контактуваме си и всичко е наред, нямаме някакви горчиви лични проблеми – твърде сме стари за това и всичко е в миналото. Но не – този въпрос изобщо не стои. Би било обидно за настоящия ни китарист Стив Морс. Така че ако това ще е препъни-камъкът, на мене ми се струва достатъчно честно.

Защо говорите така?

Аз казвам това, не за да се конфронтирам Ричи, ако той чете това. Той знае, че сме говорили за тези неща много пъти. Аз казвам това без капчица ненавист към него. Аз бях точно толкова голям задник, колкото и Ричи беше. Но на него му пукаше малко повече отколкото на мен. Ако той беше останал с групата тя щеше да се разпадне. Това щеше да е просто краят.

Затова денят, в който той напусна, е денят в който ние се изградихме наново. Имахме си Джо Сатриани, който ни помогна да преминем през кризата и после Стив се присъедини, започнахме да изграждаме нещо ново. Само след няколко години започнахме да свирим на стадиони и да ги пълним с фенове. И от тогава досега само се развиваме и се чувстваме все по-добре. Добре е, че се справихме с тази криза. Затова да се върнем обратно на въпроса "Ще правим ли шоу с Ричи?". Аз мисля, че ще бъде неуважително към това, което аз наричам живия, дишащ Deep Purple. Но за добро или лошо на всеки етап от нашата еволюция ние се опитваме да се поддържаме здрави и това ни помага да не се връщаме назад във важните решения, които сме взели.

Мислите ли, че феновете трудно приемат еволюцията на групата?

Ние сме едни от първите в историята на Rock'n'Roll-а. Така да се каже ние сме първата генерация рокаджии. Но нещата еволюират. Едно нещо, в което никой не е бил подготвен, е да се справим с успеха и тогава настъпва объркване. И аз мисля, че това е нормално за всички, които постигат толкова много на тази млада възраст. Но е ОК да порастнеш, не е лошо. Спомням си, когато си отрязах косата и всички ме питаха, "Какво си направил" и аз им отговорих "По дяволите човече, влизаше ми в бирата, просто беше вече абсурдна".