Как да разпознаем емоционално зрелия човек 07.11 | 17:40

През 2008 година известният философ и писател Алън Де Ботън основава компанията The School of Life. Нейната мисия е да разказва на хората, това, което обикновено не се учи в училище: как да анализираме емоциите си, как да общуваме с приятелите си и близките, към какво да се стремим и как да преодоляваме жизнените трудности.

The School of Life поддържа блогове на различни платформи, но може би най-известният канал е на YouTube, за който са се абонирали над 5 милиона човека. В един от видео материалите там се разказва за признаците за емоционална зрялост, пише futurist.bg.

Разбирате , че неприемливите постъпки на другите хора много често са предизвикани от техните страхове или тревоги, а не от лош характер и глупост. Да мислите, че целият свят се състои от мерзавци и глупаци, е единствено признак за високото самомнение на незрял човек. Светът е много по-интересен, ако не го виждате в бяло и черно.

Наясно сте, че хората не умеят да четат мисли и единственият начин да предадете своите идеи, желания и чувства е да се изкажете. Ако вие не можете да обясните идеята си ясно и спокойно, то за това не трябва да вините човекът отсреща, че той нищо не прави.

Забелязвате, че правите грешки и сте се научили да ги признавате.

Научили сте се да съхранявате своята самоувереност. Не защото смятате себе си за по-добър от другите, а защото разбирате, че всички останали не са по-умни, по-смели и по-уверени от вас. Ние всички се спъваме, падаме, ставаме и продължаваме да се движим напред. И това е нормално.

Простили сте на родителите си, осъзнавайки, че те са ви дарили живот без зъл умисъл. Те самите мъчително са търсели опорната точка в този свят и са се борили със своите демони. Вместо да им се обиждате, че са направили нещо не както на вас би ви се искало, вие изпитвате състрадание и любов към тях.

Осъзнавате, че на хората силно им влияят такива "дребни" неща в живота, като стрес, качеството на сън, нивото на съдържание на алкохол или захар в кръвта.Научили сте се да не говорите на сериозни теми с близките си хора, ако сте изморен, пиян, гладен, разтревожен или закъснявате за някъде.

Не губите твърде много време да преживявате нанесените ви обиди. Животът е прекалено кратък за това. Ако на вас не ви харесва нечия постъпка, просто директно молите човека да не прави повече така и му прощавате. А ако той продължи, просто го забравяте.

Разбирате, че съвършенството е непостижимо и в живота, и в работата. Вие сте се научили да цените това, което психоаналитикът Доналд Виникот нарича "приемливо". Да, в живота сте имали не малко разочарования, но общо взето всичко е на "приемливо" ниво. Например, вие смятате, че не сте идеалния родител, а "достатъчно добър" баща или "достатъчно добра" майка.

Научиил сте се да се придържате към здравословен песимизъм, тоест от нищо да не очаквате твърде много. Благодарение на това вие сте станали по-спокоен, търпелив и търпим. Това ви прави по-малко непоносим.

Виждате, че във всеки човек слабите страни са уравновесени от силните му такива. Да, той е голям педант, но същевременно е отговорен и надежден, като скала в бурно море. Идеални хора няма. Всяко достойнство си има обратната страна.

Не се влюбвате толкова лесно, както преди. Всеки човек, колкото и да е обаятелен и безупречен отстрани, може да се окаже съвсем не такъв при близко запознанство. Вие оставате близки с хора, в които сте харесали определени черти и качества.

Разбирате, че с вас в определени моменти не е толкова просто да се живее или да се контактува. Вие веднага предупреждавате новите си приятели и познати, в какви моменти с вас е сложно да се общува. За тяхно благо!

Научили сте се да прощавате на себе си за това, че сте се държали глупаво и неправилно. Да продължавате да се наказвате за грешки от миналото е контрапродуктивно. Вие трябва да обичате себе си, независимо от всичко.

Разбирате, че да пораснете, означава да приемете в себе си и детето. Вие вече не се стараете да бъдете възрастен на всяка цена. Когато във вас се събужда нещо детско, вие великодушно си мислите: Нека!

Престанали сте да асоциирате своето щастие с велики цели и достижения. Вместо това сте започнали по-често да празнувате малките победи и достижения. Красивите цветя, великолепният залез, преминалият без излишни грижи ден …

Не смятате мнението на околните за вас за толкова важно. Най-главното, вие сам/а себе си и няколко ваши близки хора да ви приемат такъв, какъвто/ато сте. Любовта е по-важна от суетата.

Станали сте по-търпим към критиката. Сега вече не ви се струва, че всеки, който ви критикува, иска да ви унизи или просто греши. Вместо това във вас се появява мисълта: може би си струва да взема под внимание забележките му?

Започнали сте да разбирате,колко силно понякога потъвате в собствените си проблеми и преживявания. Вие се стараете по-често да си прочиствате главата, опитвайки се да погледнете на всичко отстрани.

Разбирате колко силно на вашето поведение влияе вашето минало и се учите да компенсирате това влияние. Вие сте разбрали, че вашите травми са довели до това, че някои ваши реакции са прекалено крайни и вече не се доверявате на своя пръв импулс в "тригерните" въпроси. Вие разбирате, че понякога е по-добре да изчакате, вместо да се поддадете на емоционалния порив.

Не се опитвате да говорите с приятелите си само за хубави неща. За хората е важно да знаят за вашите проблеми и слабости. Благодарение на това те се чувстват по-малко самотни. Истинското приятелство е да бъдете уязвими заедно.