Калин Врачански след „Стъклен дом“ 10.09 | 16:10

Откакто тоталният телевизионен хит "Стъклен дом" се появи на екран през 2010 година, в България се оформи плеадата на различните български звезди. За пръв път от много време, обществеността започна да проявява жив интерес към хора, които не изтъкват качествата си в кубици силикон или не залагат на слава, натрупана от пошли, пропити с акцент реплики, казани в праймтайма на разни риалити формати.

И като казвам "звезди", то определението изобщо не е преекспонирано. Актьорите от "Стъклен дом" се превърнаха в едни от най-коментираните, обичани и интересни лица на родния шоубизнес, които до голяма степен и волю-неволю успяха да вкарат огромно количество хора и в театралните салони.

Калин Врачански е може би най-популярното лице на сериала. Само за две години, от просто симпатичен чаровник, той се превърна в най-обичания и известен млад актьор на България.

И макар и първата асоциация, която човек прави, чувайки името му, да е тази с главния герой от сериала Камен Касабов, той определено е много повече. Калин Врачански е преди всичко един адски талантлив театрален актьор, като в този факт са се убедили всички, отишли да го гледат на сцена, първосигнално привлечени от името му в афиша.

Успях да го срещна на границата - след края на последния епизод на "Стъклен дом" и преди началото на новия театрален период. Граница, разделена по особено приятен начин от едно море и голяма доза екстремни усещания. От краткия ни разговор разбрах няколко неща: за Калин Врачански това определено не е края, както редица зли езици започнаха да коментират, а едно още по-интересно начало; може да се каже, че той наистина е голяма звезда, защото най-характерното качество на големите звезди е, че не звезделеят; едно от най-важните неща за него е приятелството.

Ето какво сподели той...

Какво се случва с теб след "Стъклен дом"?

– Набирам сили за следващия проект.

Би ли открил малко повече подробности около него?

– Ами, истината е, че в момента сме в процес на обсъждане. Определено вече се работи по някои неща, но ако тръгнем да говорим предварително, не е правилен подход. Всички знаем как е в България – много се говори, а малко се прави. Това е причината да избягвам да го правя. Такъв човек съм - обичам нещата да се случат на практика, всичко да бъде наред и чак тогава си позволя да коментирам.

А какво ти предстои в новия театрален сезон?

– Отново ще ни гледате в екип с Асен Блатечки. Представлението, в което ще си партнираме е една постановка на Пернишкия театър. Нарича се "Истинският Запад" по Сам Шепърд, като премиерата ще бъде в средата на октомври.

Ти имаш и участие в кинопродукция – превъплъти в се в ролята на д-р Иван Руменов в "Още нещо за любовта". Как се чувстваш по отношение на киното? Мислиш ли да се развиваш по-упорито в тази област?

– Телевизионните и кинофилмите всъщност не се различават много. Първите просто са по-дългосрочни. Двете неща на практика са една и съща работа. Разликата е в интензитета на работа – при сериалите имаш повече време, докато в киното си по-притиснат от сроковете. Това е единствената разлика – като характеристики двете са еднакви.

А ако трябва да сравняваш играта пред камера с театъра?

– Там е малко по-различно. Пред камера имаш право на грешки. Може да спреш и да заснемеш същата сцена отначало. На сцената тази възможност не съществува. Имаш право на грешки единствено, докато репетираш – не и когато излезеш пред публиката. В театъра импровизираш, а в киното се стараеш да изглеждаш реален.

Смяташ ли, че "Стъклен дом" бе ключовият фактор за твоята слава и кога бе моментът, когато се усети като звезда?

– Да, със сигурност "Стъклен дом" бе ключовият фактор, който ме направи популярен. Преди началото на сериала, хората са ме гледали на театралната сцена, но определено не бях познат. Тогава и публиката, която идваше, бе доста по-малобройна. "Стъклен дом" от своя страна се оказа много успешен продукт.

Фактор е и това, че той се излъчваше по телевизията, респективно всеки би могъл да го види. Малко след началото на първи сезон всъщност усетих тази популярност – изведнъж публиката, която идваше на постановките с мое участие осезаемо се увеличи. Може би, тогава го почувствах за пръв път.

Това ли е формулата за известност за актьорите у нас – задължителното присъствие на телевизионния екран?

– Това е една от тях. Другата е да накараме всички хора да влязат в театрите, но това е доста по-трудно начинание.

Спомена Асен Блатечки, с когото работите доста често. Мислил ли си като него да се пробваш като режисьор.

– Не, няма такова нещо. При Асен режисьорството се получи като естествен, следващ етап от нещата. Той играе от много време – както в киното, така и в театъра – и не е чудно, че в един момент се появява желание да направи нещо сам. Много е хубаво да се работи с него – той е режисьор, който знае какво иска – а това е най-важното качество, което един режисьор трябва да притежава.

Би ли назовал ролята, с която най-силно си се асоциирал – независимо театрална или телевизионна е тя?

- През годините съм имал няколко любими роли. В представленията, които играя в момента обаче, много най-много ми харесва ролята ми в постановката "За мишките и хората" (реж. Асен Блатечки). Не мисля, че толкова самия аз се асоциирам с Джордж, но темата за приятелството в тази пиеса много ми допада. Това как двамата съществуват в своя собствен свят – светът на Джордж Милтън и Лени Смол. Това истинско, безкористно приятелство ужасно ми харесва.

С приятели ли прекара ваканцията си и как премина тя?

– Почивах на морето. Карах кайт. По този спорт се запалих още миналата година, но за жалост, тогава нямаше добри метеорологични условия и не успях да карам много. Тази година обаче вятърът е отличен и успях да натрупам опит. Наблегнах още и на уейк борд – на мястото, където прекарвам почивката си, този спорт също е популярен. Колкото до приятелите, определено бях с голяма компания. Много хора "се извървяха", докато бях там.

А имаше ли някой по-специален, с който да закусваш?

- Има с кого да споделям закуската си, но останалото ще запазя за себе си.