Любовта не ще ни раздели 18.05 | 18:05

На 18 май, в едно сиво, мрачно и меланхолично английско утро, точно като днешното, една от най-важните в съвременната музикална история фигури слага край на живота си и променя хода на събитията, които ще оформят сцената такава, каквато е днес. Иън Къртис, фронтменът на Joy Division, нахлузва примка на врата си и става част от тъмния, поетичен свят, който възпява през кратката си, но толкова ключова кариера.

Къртис умира, когато е само на 24 години, но образът му се обезсмъртява, а частица от душата му се усеща в почти всички последващи английски алтернативни банди на Великобритания. Тони Уилсън, култовият радетел, водещ и продуцент от Манчестър бе разказал: "Боно веднъж ми сподели: "Той е най-добрият. Аз винаги съм бил номер две, но той бе най-добрият."

Аз, един съвременен фен, който може дамо да си фантазира какъв заряд и поетичност е носело онова славно време, напълно споделям мнението на фронтмена на U2. Реших да се възползвам от датата като повод да потърся един човек, който би могъл да се квалифицира като истински познавач. Диджей Gothprince е един от първенците на софийската алтернативна сцена, а на партитата му Joy Division звучат по-често и от новина за нова метростанция, открита от Бойко Борисов. Ето какво ми сподели набързо той за Иън, за постпънка и за ренесанса на течението....

С какво е уникална личността на Иън Къртис? Кое го превръща в такава икона?

– Иън е първият музикант и текстописец, който обръща суровия звук на пънка в лирични и интровертни песни, без да губи първичността на пънк атмосферата. Дълбочината и директността, с която докосва човешката душа е рядка дарба,  която притежават много малко творци, дори извън музиката.

По какъв начин Joy Division променят съвременната музика?

– Като създават ново стилово поколение, вдъхновено от тях – няма пост-пънк, даркуейв или колдуейв банда, която да не е слушала и да не се е трогвала от тях.

Що е то постпънк и съществува ли още подобна сцена?

– Съществува и е много активно представена в съвременната европейска и американска сцена. Цялата алтернативна или независима днешна музика, извън тежкия рок и екстремната електроника, е постпънк или продукт, отглас или реплика на гениалните постпънк и уейв банди от 80-те. Спокойно би могло да се твърди, че Иън Къртис е баща на готик-течението.

Манчестър е един от крайъгълните камъни на съвременната европейска сцена. Защо?

– Там се ражда новата британска сцена през 80-те, манчестърският рейв и клубната култура – в голяма степен във вида ѝ, в който я познаваме днес. Ако беше възможно, Манчестър е едно от местата, където бих искал да съм живял преди 30 години.

А защо според теб всички даровити артисти умират толкова млади?

– Не са всички! Робърт Смит, Алън Уайлдър, Дейвид Боуи и Трент Резнър са си живи и, надявам се здрави, и ще бъдат продуктивни още дълго време.

Музикалната ти картотека е безкрайна, а познанията ти в тази област – бездънни. Ако можеше да избираш, кой или кои музиканти би върнал и защо?

– Димитър Воев. Мисля, че е излишно да обяснявам защо и кои са Нова Генерация и колко е голяма празнината в българския музикален и културен живот, след като той си отиде.

Има ли, в такъв случай, публика за музиката ти у нас и какви хора ходят на твоите партита?

– Изненадващо, има много публика на почти всяко събитие с подобна тематика. Даже се забелязва един ренесанс или, както го наричат на Запад, PostPunk/New Wave Revival, що се отнася до броя хора, които се вълнуват и следят какво се случва у нас и по света. И съвсем откровено мога да заявя, че посетителите на събитията, ориентирани към независимата готик, уейв и индъстриъл сцена, са сред най-интелигентните, възпитани и приятни хора, независимо дали са на 18 или 48 години и това въобще няма да бъде "четка”!