Мартин Михайлов от “Строежа”: родната рок сцена отново е на изходна позиция 21.01 | 11:16

В сряда Мартин Михайлов, или както всички го познават Марто от Строежа, грабна цели три награди на годишната церемония на Awards.bg: за Най-добър рок клуб, Най-добър лайв клуб и за Най-добър мениджър/ ПР. 

Срещнахме се с него, за да го поздравим и да го разпитаме това-онова за един от най-емблематичните софийски клубове, за бъдещето на алтернативната сцена у нас и за организацията на музикални събития. Ето какво сподели той....

В сряда DJ Awards ти присъдиха цели три награди - най-добър мениджър/ ПР на клуб, най-добър рок/ алтернативен клуб и Най-добър лайв клуб. Чувстваш ли се горд?

– Да, приятно е. Най-вече, защото тази награда идва от хората. С приятелите на "Строежа” заставаме зад една обща идея, един свой поглед върху музиката и начините на забавление. Радвам се, че имаме тази стабилна подкрепа и явно сме на прав път.

Имаш ли представа горе-долу колко хора са гласували за вас?

– Не, нямам информация, просто от Awards.bg не са публикували такава статистика до момента. Засега наяве са само процентите, като в трите категории сме първи с около 50-60% от гласовете. Миналата година имаше изнесени подобни данни, като тогава за нас бяха гласували около 2000 души, което ни стигна за едно първо и две втори места.

Надявам се, с всяка изминала година Awards.bg да трупат все повече влияние и класирането да се определя от максимален брой хора.

От нормален клуб в Студентски град "Строежа” се превърна в цяла институция, а ти си вече мениджър, организатор и един от най-големите активисти на алтернативната бг сцена. Разкажи накратко - как започна и как успя?

– "Строежа” си беше притегателно място от самото начало. Започнах работа там през 2001 г., а мениджър и ПР съм от 2003 година, но още през 97-ма бях привлечен от разказите за купоните там, музикалната селекция, посетителите и т.н. Тези неща ми ги разказваха все хора, на чийто вкус можеше да се вярва. Студентски град, особено тогава, когато беше най-доброто място за среща на всякакъв вид алтернативна култура, беше отлична локация - впечатленията се разпространяваха само за седмици из цяла България и то по най-добрия начин - от уста на уста.

Този клуб никога не е бил обикновен, като винаги е успявал да събере на едно място интересните хора. Успехът вероятно се дължи точно на този факт - добрата комуникация и силната връзка в това мини-общество. Може би късно се даде гласност на всичко случващо се тук, тъй като вече "Строежа” се изявяваше с външни проекти, промоутърство, медия, където нуждата от реклама и ПР е неизбежна.

"Строежа” е мястото, в което се правят най-много лайв концерти и си личи, че у нас е пълно с качествени музиканти. Според теб, имат ли те поле на изява? Какво, като цяло, се случва с българската алтернативна сцена?

– За малко да потръгнат нещата допреди 3-4 години, но отново сме в изходна позиция. Говоря принципно за ситуацията в цяла България. Много се свиха възможностите за истинска работа и бизнес, а голяма част от качествените групи вече нямат нужда просто от слава.

Клубовете избягват да рискуват, което е разбираемо. В "Строежа” също разчитаме основно на правилното дозиране и превръщането на всяко така наречено "участие" в самостоятелно събитие - със собствена тежест, а не като част от регулярна месечна програма. В София донякъде нещата са на добро ниво, но за сметка на ниска рентабилност.

Значи ли това, че има опасност някои от регулярните събития - фестивали и т.н. - да изчезнат?

– То и досега я е имало тази опасност, дори и през 2007-2008-ма, когато всички си повярвахме, че вече разполагаме с достатъчно средства за забавления и пътувания. Сигурно ще има редуциране, някои от промоутърите вече излязоха от играта, но за момента нямам информация за фрапантни промени.

Защото отвън картинката е друга - за последната 1-2 години сякаш се наводни от фестивали и всякакви събития...

– Наситеността на събитията е нормална за град с размерите на София. Останалите няколко фестивала, като тези в Бургас, Каварна, защо не да добавим и Разлог, не натоварват чак толкова афиша. Опасността идва, пак казвам, от ниската рентабилност - едно неуспешно събитие може да бъде за сметка на пет успешни. А трудът не е никак малко.

Доста често посещаемостта, която е нужно да се достигне за покриване на разходите, е доста близка до нивото на максималната печалба. В страните с по-висок стандарт за група Х, при подходяща цена на билетите, може да са достатъчни 1000 души, докато у нас е нужно да привлечем 2300, при почти еднакви разходи по продукцията. Става въпрос за доста хазартна дейност, свързана с много усилия, доста често негативи. А в същото време номерът е отвън да изглежда колкото се може по-красиво.

Какви са най-големите ти трудности, когато каниш група?

– Преговорите. Винаги се борим за максимално добри условия и дати.

Марто с Евърласт и екипа му

А коя е групата, която мечтаеш да поканиш?

– Pearl Jam, A Perfect Circle, Incubus.

Pearl Jam стартират европейско турне - да разбирам ли, че си направил опит да ги накараш да включат и България?

– Не, нали говорим за мечти? Не можем да си го позволим, а и не очаквам да има възвръщаемост. Доколкото знам, много от промоутърите в България са мислили по въпроса "Pearl Jam”, но явно не случайно никой не смее. Според мен, за да е успешен техен концерт у нас, е нужна аудитория от 10-12 хил. души и то на висока цена на билета, а личната ми преценка е, че това е трудно постижимо към момента.

Преди година и половина - две имахме възможност да сполучим с по-ниска оферта за една запълваща дата към тогавашното им турне, дори влязохме в доста напреднали преговори, но поради тенденциите с появата и засилването на Световната криза, моментът не беше подходящ да подобни рискове.

А ти как смогваш с всичко? Имаш ли си някаква система на работа?

- Въпрос на навик. Ежедневието ми е сравнително дълго като часове, а вкъщи не обичам много да се задържам. Нямам система, гледам по хронологичен ред каквото има да се върши, да се върши по-навреме.

Коя е най-голямата звезда, до която си се докосвал?

- Manu Chao, Everlast и Danny Boy (House Of Pain), Sandra Nasic (Guano Apes), Max Cavalera (Soulfly, Sepultura), Fredro Starr и Sticky Fingaz от Onyx, музикантите от Senser и Cherry Poppin' Daddies..., и не на последно място, напротив - много вълнуваща среща - Тодор Колев.

 Мартин с френския певец Ману Чао и приятели

Какво да очакваме от теб и от "Строежа” от тук нататък?

- Работим по няколко концерта в Mixtape5, Party Center 4км и Pork Pie. Имената са интересни, но засега мога да съобщя само концерта на френските дъб-реге легенди Dub Incorporation - 6 април, Микстейп. Другите - съвсем скоро!

Продължаваме събитията в Строежа, като акцент за момента е музикално-литературният неделен фестивал Sunday Art Report, а останалите концертни събития ще засилим в края на март. Естествено, с нетърпение очакваме нашия юбилей на 10-ти март - "15 години Строежа”, когато желаем да се срещнем тук с много от хората, с които сме били заедно през годините.

Какво сподели Мартин за дългите часове работа и за жените, може да научите в Div.bg