Милена Златкова за нещата от живота 10.07 | 11:30

Може би не се сещате на секундата как изглежда Милена Златкова. Сто процента обаче се сещате коя е щом чуете гласа й. Лудата червенокоска е една от най-популярните радиоводещи в България, която вече 13 години кара хората да се усмихват (и изчервяват) от ефира на радио Витоша, заедно с двамата си колеги Кирил и Тодор. Освен страхотен шоумен, Милена е позната и като страхотен човек, застанал зад не една и две благотворителни каузи. Самата тя е донор на яйцеклетки, като това е само една то малкото добрини, които прави за хората със злощастна съдба.

Потърсих Милена на прага на отпускарския сезон, който за нея се явява доста активен. Водещата пренесе чаровната си харизма и на малкия екран, като оглави предаването по TV7 "Нещата от живота". Ето какво ми разказа тя за новата си работа, за благотворителността в България и за сексът като тема-табу за българина...

За какво е "Нещата от живота"?

–За ежедневието. И за различните етапи, през които преминаваме. За нещата, които имаме нужда да споделим, въпросите на всеки към себе си и околните. Порастването. За това, което се случва в живота.

Предаването вече стартира – как се чувстваш не само като глас, но и като образ в пространството?

–Себе си съм била и съм. Като глас споделям вече 13 години нещата от живота в "Тройка на разсъмване". Заставала съм и с лицето си, когато е било нужно. Така че - ако искате да ме намерите, ще ви е още по-лесно, хаха.

Свързват името ти с множество благотворителни каузи, смяташ ли че има истински доброволци в България или всичко е ПР?

–Разликата е очевадна и хората го виждат, усещат го със сърцето си. Резултатите се виждат. Времето отсява направеното с обич. Не е и нужно човек обяснява мотивите си. Правим доброто, за да помогнем.

Коя е каузата, която си взела най-присърце?

–Клиниката по нефрология и диализа към Университетска детска болница, нефрологичните проблеми при децата. Там вече имаме резултати благодарение на подкрепата на нашите слушатели. И на екипа на доц. Анелия Буева. Факт е първият за страната ни скрининг за скрита бъбречна заболеваемост при децата. Близо 5000 деца у нас са изследвани, доц. Буева успя навреме да хване много дечица, на които помогна. Също и първата биопсична лаборатория за деца у нас,отново в това отделение,като и цялостен ремонт. Престои ни още. Донорството на генетичен материал. Всички каузи на фондация "Искам бебе". Ето едни истински доброволци.

А има ли ситуация, в която по време на някаква благотворителна дейност истински си се потресла? Например, станала си свидетел на някакъв наистина страшен или болезнен случай?

–Бяхме за Коледа в клиниката при децата. До този момент вече бях срещала видимо здрави деца и бебета, но без шанс за оцеляване и лечение... прекрасни деца. Тогава занесохме подаръци за празника. В една от стаите, на диализа видях детенце в тежко състояние, с множество съпътстващи увреждания. Погледнах майката, после детето. Няма какво да им каже човек. Тези майки са истинските герои. Това се случва, защото няма превенция, липсват кабинети за основни прегледи и изследвания. И гласност. Хората остават сами. Не трябва да го позволяваме. Срамно е, жестоко е да го оставим така.

Ти си донор на яйцеклетки, а това е доста болезнена процедура – как се реши?

–Процедурата въобще не е болезнена. Въобще. Животът ме срещна с хора. После с още хора. Някои от тях имаха избор, други не. И най-важното - всички искаха да имат деца. Да имат живота си. Когато аз съм в процедура, някой чака. Подготвят го. Някой разчита на мен, без да ме познава. Някой забравя за всичко и години наред се моли, бори се, надява се. Някой, също като мен е нормално човешко същество. Не смятам, че е нормално да си сам сред хора. Донорството в България може да се превърне в ежедневен човешки жест.

А мислила ли си как би реагирала, ако някога срещнеш свое отроче, заченато от твоя яйцеклетка? Има ли някакви договорки с приемните родители?

–Всъщност, това не е мое дете. Второ, те не са приемни, а истинските му родители. Донорството в България е анонимен човешки акт, за което се изисква да имаш сърце и душа. Нищо повече.

Би ли разказала нещо повече за сина си?

–Дете, като всички други. Със своите вълнения и интереси за възрастта си – 7 години и половина. Ние сме майка и дете.

"Тройка на разсъмване съществува вече 12 години", как не сте се изхабили от идейна гледна точка?

–Няма как да се случи това, ние работим с хората и сме с хората – а те са най-голямото вдъхновение.

Още то едно време помня петъчното шоу и пиперливите теми, СЕМ някога да са ви глобявали?

–Да, достатъчно. Темите за секса бяха революция в онези години, защото за това не се говореше, а хората имаха нужда да го правят.

Може ли българинът да говори за секс открито и с чувство за хумор?

–Вече да. Особено, когато този хумор е насочен към самия себе си. Това помага, когато има болка и сме видели нещата отстрани.

Коя е най-голямата критика, която си чувала за себе си?

–Че не може да водя кампании в помощ на другите, при положение, че съм толкова провокативна на сексуална тематика. Сякаш в живота не преживяваме и едното и другото.

Кирил или Тодор?

–Човекът, хаха!

Ако не беше водеща щеше да бъдеш...

–При всяко едно положение, каквато и да съм, щях да търся хората. Сега съм водещ и съм човек, ако не бях водещ, пак щях да съм човек.

Какво не би казала в ефир?

–За 13 години не съм попадала на такава тема. Както и не съм коментирала лични неща, споделени на мен.

Нещо за бъдещето?

–Надявам се да е добро за всички нас.