Пирина Джупанова – българската Мила Йовович, за която тепърва ще слушаме 30.01 | 13:53

Родена в София, на 24 години, Пирина Джупанова е адски самокритична и също толкова своенравна млада дама. Държи да има малко, но истински приятели, а с познати често пъти дори не разговаря.

Снимала се е за i-D Online, Vogue и Purple Magazinе и е работила за брандове като Dolce&Gabbana и Gucci.

Пирина е пълен противовес на клишето, че под красивата облицовка на един модел, се крие чалга пошлост, ниска култура и евтина натруфеност. Красивото българско момиче, отворило душата си за нашите читатели в следващите редове, е по-скоро апотеоз за модерната жена на ХХІ век - изтънчен сексапил, в съчетание с ясно очертан висок интелект.

___________________

На кои "горещи" течности наблягаш?

- По принцип нищо не разбирам от вино, въпреки че пия колосални количества от въпросната напитка. Водката ми беше приятелче, но нещо не се разбираме напоследък. Пия джин, наблягам и на рома...

С Кола?

- Не, аз всичко пия чисто.

Впечатляващо! Искрена ли си?

- Просто не обичам да развалям вкуса на алкохола с разни сокчета и тем подобни разредители. Веднъж беше адски забавно, когато младежи в Милано ми казват наздраве с някакви коктейлчета – пълна до горе чаша с малко водка и повече енергийна напитка. Аз им отвръщам с чаша пълна с чиста водка и не мога да въздържа смеха си.

Като каза младежи – има ли истина във всеобщото схващане, че мъжете в модната индустрия, в най-добрия случай, са бисексуални?

- Мисля, че е истина, въпреки че не желая да обобщавам за всички мъже. Такива просто са моите наблюдения.

А на какво отдаваш този потенциално "мек" мъжки порив в модната индустрия?

- Вероятно се дължи на факта, че трябва да имаш друг поглед върху нещата. Да си по-чувствителен спрямо материя, цветове и т.н.. И моята половинка, като ви гледам, не се интересувате особено дали панталоните са ви от памук, или дали са мегамодерни в момента. А за да го работиш това, трябва да живееш със споменатите материя, цветове, нюанси и т.н.

А като жена, която живее с модата – държиш ли човека до теб да бъде пикантно облечен, да се носи в строго определен стил, да следва модните течения?

- О, неее – аз въобще не държа на модата и модните течения в частност. Дори понякога се чудя какво точно правя в този бизнес, в който съм нагазила с двата крака. Ок, завършила съм моден дизайн и съм модел, но на практика се заглеждам повече по книги, отколкото по обувки.  

Тогава защо си в тази индустрия - заради парите ли?

- Не, не е за пари. Дори все още не съм се научила да изкарвам пари. А и парите никога не са ми били приоритет. Това, което ме привлича в индустрията, е и това, от което на практика съм разочарована. А именно – креативната част. Изборът да правиш нещо по своя воля, което да бъде оценявано, или пък - не. За съжаление, много хора в тази индустрия гледат на първо място да са известни и да правят пари.

Звучиш като млад и особено зелен идеалист...

- Твърде цинична съм, за да съм идеалист. Просто цялата схема на индустрията не ми допада – хората правят разни неща, основно, за да изкарат възможно най-голямо количество пари.

А как стартира кариерата на българка, която днес дефилира в Париж, Лондон, Милано, Ню Йорк, България...

- Всичко започна, когато аз реших да започне. Което "започване" беше доста късно спрямо старта на повечето момичета модели. На 15 години отидох в сегашната ми агенция, а те започнаха да ми говорят за Париж, Милано и т.н.

Добре де, а какво точно те подтикна? 

- Ми, честно – нямам спомен. Първо гледах адски много списания, второ, рисувах някакви... жени. Уф, ама аз дори не си спомням, кое и как точно. Честно.

Кой град, откъде започна всичко - Благоевград, София?

- Ами, не – започна в Милано. При мен всичко се случва на обратно. Аз първо отидох да го уча, защото те (агенцията – бел. ред.), когато ми разправяха за Милано, Лондон и т.н., аз първоначално просто не възприех за реални обещанията им. Имах училище, което желаех да завърша – исках повече да уча.

Те продължиха да ми звънят, а аз, тоталният темерут – пълно игнориране. След това следвах в Италия и завърших моден дизайн. И оттам нещата просто се случиха.

Кои са трудните моменти, които си имала?

- Не са много, но са адски неприятни. Мразя по цял ден да стоя, да ме пипат и "правят" за съответните снимки. И редовно си представям как му шибвам един на гримьора, за да спре да ме пипа и скубе. Ненавиждам и когато се отнасят с теб като с безмозъчно същество. Често пъти гледат на мен като на кукла - външно тяло и нищо под въпросното.

И не четеш Паулу Коелю, нали?

- Всъщност аз съм фен на Паулу Коелю и искам да подчертая, че действително съм прочела абсолютно всички негови книги. И между другото – много го мразя този въпрос.

А откъде тогава идва митът за манекенките и бразилския писател?

- Нямам никаква представа. Две трети от книгите му съм ги прочела, преди да започна да се занимавам с мода, а впоследствие прочетох и новите му творби. Последна му книга е ужасна между другото.

За да не си кажат нашите читатели, "това момиче вероятно чете само Паулу Коелю", сподели и други любими автори?

- Вдъхновява ме магическият реализъм. Почитател съм на творенията на Исабел Алиенде и Габриел Гарсия Маркес. Обичам също Стайнбек и по-точно "На изток от Рая". Последните два месеца обаче чета Кафка.

Вече разкри кои са трудните моменти в настоящата ти професия, а кои са хубавите?

- Харесва ми да се снимам, обичам да съм експресивна, да влизам в роли. Да ми кажат, "Трябва да бъдеш еди-каква-си", и аз да вляза тотално в желаната роля.

Трябва да призная, че в определени периоди от кариерата ми съм имал голяма нужда от момичета като теб, които да желаят да влизат роли по време на снимки.

- Сигурно по това време съм била твърде млада и заета с учене. Но да продължа с хубавите моменти – обичам да създавам нещо хубаво, красиво. Обичам също и пътуванията, с които ме дарява сегашната ми професия.

Харесва ми това твое простичко на пръв поглед удовлетворение, което, прочее, е явно и съвършено за теб?

- В общи линии е така, да.

Какъв е днешният еталон за красота? През годините въпросният се е променял, но какви момичета се търсят и почитат днес?

- В днешно време всеки клиент търси нещо определено. И не е задължително това, което търси той, да е красиво за масите. Говорих преди седмици с един фотограф, който ми каза " трябва ми по-пищно момиче, с големи гърди". Днес външният вид на моделите е обвързан с концепцията на съответния клиент, а не с някакво всеобщо схващане за красиво.

Тази визуална фрагментация, за която говориш – бонус ли е за модната индустрия?

- Според мен тя е плюс за индустрията, да. Защото по този начин се налагат странните, различните лица. А с едно странно лице могат потенциално да се направят изключително красиви неща.

А с кои звезди си се срещала или работила?

- Нямам кой знае колко за разказване, но все пак, когато работих за Gucci, успях да се докосна до някои големи имена в индустрията. Участвах и в юбилеите и благотворителните събития на Наоми Кембъл и Dolce&Gabbana. На едно от въпросните тя ме хвана за ръката и ме поведе към сцената. Беше готино, защото като дете ѝ бях доста голям почитател. Познавам и Парис Хилтън, вероятно съм имала вземане-даване с други извести имена, но истината е, че като цяло комуникирам много малко с моите колежки. Пазя страхотен спомен и от срещата ми със Сюзън Сарандън. И извън светлините на камерата тя изглежда божествено.

Хората, които те вдъхновяват?

- Категорично Мила Йовович. Без дори да знам защо.

Може би, защото адски много си приличате?

- И други хора са ми го казвали. Обаче аз не го вярвам.

Да разбиеш на пух и прах още един мит - а именно твърденията, че повечето манекенки са и лесбийки?

- Пълни глупости. Това не е вярно. Сещам се единствено за едно момиче в Милано и толкова.

А откъде се раждат подобни митове за модната индустрия?

- Нямам идея. Сигурно някой е повтарял твърде дълго време как повечето момичета в бранша са лесбийки и въпросното твърдение се е превърнало в клише.

Живот след модния подиум?

- Киното е настоящата ми задачка, която вече стои сериозно на дневен ред. Преди няколко месеца просто ме осени мисълта, че искам да се развивам в тази посока (киното – бел.ред).

А би ли стартирала кино кариерата си с филми на ужасите? Повечето твои колежки стартират с често пъти долнопробни хорър ленти.

- Никакъв проблем. И това е начин за постигане на вътрешно удовлетворение и вътрешен мир.

Ама, ти действително си някакво копие на Мила Йовович. Тя продължава да си снима "Заразно зло" (Resident Evil) и е адски щастлива от този факт.

- Аз като Мила, няма да го направя, за да ме видят, а защото това ми харесва. Повечето момичета се снимат, за да бъдат забелязани. Писах наскоро есе за New York Film Academy на тема защо точно искам да се занимавам с кино. И чинно си написах, че това е начинът, по който искам да се развие животът ми. Това със снимките и ревютата е готино, но не ми е достатъчно.

Била ли си на някой конкретен кастинг за предстояща кино продукция?

- Бях преди известно време на кастинг за римейк на лентата Blow Out (1981 година) с Джон Траволта. Но на практика единственото по-любопитно нещо след този кастинг беше, че получих мейл да изляза на кафе с продуцента на филма. Тогава си казах, че вероятно, ако отида на тази среща, може и да получа ролята...

Все пак, филмът се казва Blow Out...

- Е, не, сюжетната линия се върти около фотограф, който докато снима, попада на убийство, което впоследствие започва да разследва. Няма много неща за "blow"-ване.

Ти как реагира в крайна сметка на предизвикателния мейл? Вероятно продуцентът е искал да спи с теб?

- Игнорирах го, естествено. Замислих се, "Добре, трябва ли да спя с някого, за да получа роля". Ми, не – няма да стане.

Технологиите и модната индустрия вървят ли ръка за ръка?

- Те вече са част от модната индустрия. Снимала съм се например в рокля, която се надува в зависимост от вредните елементи във въздуха. Но на подобен въпрос по-подробно могат да ти отговорят хората в индустрията, които отговарят за техническата част. 

За финал - България или навън? 

- Навън. 

Причината?

- Един човек с качества има по-голям шанс за реализация, отколкото у нас. Но ми е и адски тъжно, че първосигналният ми отговор е именно такъв. Винаги споделям обаче с гордост, че съм българка.