По-добре да изгоря, отколкото бавно да тлея 01.03 | 09:07

За нас няма покой. Само мъка или безгранично щастие...

Ако се питате какво е общото между Кърт Кобейн, чиято прочута фраза е избрана за заглавие на настоящия материал и Лев Толостой, чиято безсмъртна творба стои в основата му, то това е едно нещо и то се нарича Кийра Найтли.

Всъщност, не просто Кийра Найтли, а Кийра Найтли, която влиза в кожата на най-великата трагична героиня, предпочела да изгори също така страстно и без време, както го стори любимецът на британската актриса един век по-късно.

Ако трябва да синтезирам с две думи цялата палитра от емоции, която предизвиква най-новият кинематографичен прочит на "Ана Каренина", то те биха били "пиршество на сетивата". Продукцията получи доста по-отбрано внимание от доста по-претенциозния мюзикъл "Клетниците", но всъщност това определено е по-добрата екранизация.

Режисьор е Джо Райт, чиято муза от много време насам е Найтли. Двамата вече доказаха способността си да пресъздават ефектно големите класически литературни произведения на екран още през 2005 година, когато сътвориха блестящата екранизация на "Гордост и предразсъдъци".

Настоящото изпълнение на самата Найтли пък изобщо не подлежи на коментар. Британската актриса е една от най-дълбоките и добри драматични актриси, с които съвременната гилдия може да се похвали. Тя го доказа и в "Опасен метод" (2011) и в "Never Let Me Go” (2010) и в "Изкупление" (2007) преди това.

Всъщност, макар и доста различна от онова, което Лев Толостой описва в оригиналната творба, Кийра Найтли е възможно най-добрият избор за онази, която трябва да преразкаже историята на една от най-драматичните и велики любовни истории, познати на човечеството.

Райт определено проявява голяма доза режисьорска свобода в своята "Ана Каренина". Оригинално, героинята е доста по-силна, доста по-своенравна и властна, което е заложено и в пищната ѝ физика. Каренина, която Найтли изиграва, просто не би могла да бъде такава. Както споделя самата актриса, тя е двояка – едновременно жертва и палач на участта си. Тя е хем силна, хем ефирна и ранима, хем до болка истерична (истериите са нещо, което Кийра владее до съвършенство, което последно доказа като психично болната пациентка и любовница на Фройд в "Опасен метод").

Изобщо не са за пренебрегване и останалите, замесени в актьорския състав – на първо място трябва да се отбележи чудесната игра на Джуд Лоу, който влиза в кожата на Каренин – съпругът на Ана. В тази си роля той е студен, прибран и в същото време пълен с емоция – типаж, доста различен от фаталните роли на драматични красавци, в които сме свикнали да го виждаме обикновено.

Младият офицер Вронски пък – искрата, която пали фитила, е поверен на още един британски чаровник – Аарон Тейлър - Джонсън, който е избран по-скоро заради твърде подходящите си златни къдрици и обаятелен поглед – най-важното качество на младия любовник на Ана.

Като казах "пиршество на сетивата", то имам предвид именно това, като великолепните костюми, наградени с "Оскар" са само част от пиршеството.

Райт е заложил на една приказно красива стилизирана среда, в която се развива действието – а именно театралната зала на руски театър от втората половина на XIX в. Всички ключови сцени гледаме на самата сцена, като голяма част от екстериора също е вкаран в това обособено пространство. Ефектът е един очарователен сюрреализъм, показващ например руската аристокрация, която се пързаля със зимни кънки и шейни между стените на театъра.

Удоволствието се допълва от страхотната музика, дело на Дарио Марианели, с когото Райт също работи от много време, и от изтънчената хореография, на която е заложено голяма част настроението във филма.

Събираме всичко това и получаваме идеалната основа, върху която да се положи вълнуващата история на жената, която избира да изгори като пламък, вместо да изтлее, която се решава да изтъргува целия си живот за няколко безценни мига на изпепеляваща любов и която се съгласи да плати цената им, заставайки на релсите пред влаковата композиция.

Историята...

Годината е 1874. Изпълнена с енергия и красота, Анна Каренина (Кийра Найтли) има това, за което мечтаят всички нейни съвременнички. Тя е съпруга на високопоставен представител на правителството (Джъд Лоу), от когото има син и се радва на изключително високо обществено положение в Сан Петербург.

След като получава писмо от своя брат Облонски (Матю Макфейдън) с молба да му помогне да спаси брака си с Доли (Кели Макдоналд), който е в опасност, заради неговите любовни афери, Анна заминава за Москва.

По време на това пътешествие тя се запознава с графиня Вронски (Оливия Уилямс), чийто син – изтънченият кавалерийски офицер Вронски (Аарън Тейлър - Джонсън), я очаква на гарата. Когато Анна и офицер Вронски се срещат, между тях пламва любов, която не може и няма да бъде пренебрегната.

Премиерата у нас е днес, 1 март.