Тим Гюбел: Срамно е, че българската музика не се популяризира в чужбина 19.09 | 15:42

Зад името Тим Гюбел стои млад белгиец, който е успял да намери своето място в България по свой собствен начин. Дошъл е тук, без да си поставя за цел да се превърне в движеща сила на голяма част от музикалните ни събития, но в крайна сметка се е озовал във вихъра на българския фолклор, който го е омагьосал напълно и го е накарал да остане.

Днес Тим успешно ръководи лейбъла Fusion Embassy и се занимава с промоутърска дейност. Той беше организатор на концерта на Fuel Fandango, на второто издание на Mellow Music Festival, а сега и на MusicPRO - първата музикална борса у нас, която е част от ON! Fest. Той ще се проведе от 21 до 24 септември.

Поговорихме с Тим за музикалния пазар у нас, за това какво го е накарало да остане в България и как фолклорът ни може да направи родните музиканти прочути в чужбина. Вижте какво ни разказа той.

ON! Fest е съвсем близо. Разкажи ми повече за MusicPRO?

- MusicPRO e истинско предизвикателство, но е много амбициозно. Това е първият път, в който ще има и музикална борса, в която ще се включат много хора. Има една чудесна организация, наречена SeeMe, която ще се заеме основно с музикалната конференция. Благодарение на тях ще имаме страхотни гости от чужбина и България.

Най-важното е, че на нея участниците ще споделят опита си, мнението си, като започнем от писането на прессъобщение до организирането на турнета и фестивали. На място ще се продава и музика. В рамките на двата дни ще има много групи, които ще имат по половин час да се представят. В събота ще чуем много стилове. Неделята пък ще е с по-тежка музика, защото не можем да избягаме от факта, че България е по-скоро рок енд рол държава.

Кое е различното от миналогодишното издание?

- Тази година имаме много чуждестранни гости, но и местни промоутъри, така че музикантите имат шанс да блеснат. Това, което искаме да покажем на чужденците са най-интересните млади изпълнители на българския пазар.

Мислиш ли, че българските изпълнители биха проявили сериозен интерес към MusicPRO?

- Имаше много голям интерес още от първото издание. Малка част от по-известните групи пожелаха да се включат, но когато правиш нещо за пръв път е нормално хората да те гледат скептично. По-интересното е, че ще има множество щандове, които могат да бъдат наети и от малки групи, които имат желание да продават албумите си на място. Надявам се, след като тази година хората видят всичко това, MusicPRO да се разрасне през следващата година. Най-важното е, че предлагаме среща на всички тези хора в един по-различен контекст.

А как се озова ти сред хората, които организират събитието?

- Беше знак от съдбата. Преди време бях на една подобна музикална борса във Франция и си мислих как е възможно нещо подобно да не съществува в България. Малко по-късно се запознах с Мартин Кадинов, продуцентът на ON! Fest, и той ми предложи да направим борса на фестивала. Естествено веднага се съгласих.

Знам, че семейството ти също се занимава с организирането на подобни събития. Разкажи ми повече за родителите си?

- Баща ми е археолог и организира изложби в тази област. Майка ми пък работи за международния фестивал за изкуства Europalia, на който присъстват хора от цяла Европа, за да представят своите страни чрез танци, съвременно изкуство, изложби, литература, кино и т.н.

Мислиш ли, че си наследил любовта към фестивали от родителите си?

- Не съм сигурен. Те никога не са ми казвали кое как се прави, защото често са били и много заети. Започнах да се занимавам с всичко това напълно отделно от тях. Всъщност учих психология в университета, но междувременно организирах джаз концерти. С това се занимавах около три години. В крайна сметка се оказа, че след три години усетих, че мисията ми е приключила, след като видях, че много хора започнаха да се интересуват от тази музика.

Как реши да дойдеш в България?

- Не беше нещо особено. Търсих си работа, след като известно време работих като психолог и трябваше да си говоря с убийци и затворници, защото това ми беше работата, усетих, че искам да продължа да се занимавам с нещо с културния сектор. Така реших, че ще работя в компания в частния сектор, вероятно в чужбина. Намерих си работа в компания в София.

След като прекарах известно време на това място започнах да обмислям да се прибера обратно в Белгия, но тогава ме запознаха с българската фолклорна музика. Така започнах да организирам срещи между български и белгийски музиканти, които работиха заедно, организирах състезания.

И ето ме днес. Продължавам да ползвам знанията, придобити по време на другите ми работи в работата си в областта на музиката. Занимавам се още две неща извън музиката, но така ми харесва.

Не се ли чувстваш прекалено натоварен от толкова работи?

- Не, виждам много ентусиазъм у хората, занимаващи се с култура. Изумен съм колко много е направено с толкова малко помощ от страна на държавата и без добре развито спонсорство. В Белгия нещата стоят по съвсем различен начин. Там държавата отпуска лесно пари за култура. А тук нещата се случват дори и без подобна подкрепа.

А как започна да се занимаваш и с музикалния лейбъл Fusion Embassy?

- Нямаме амбицията да бъдем много известна организация, а да продължаваме да си вършим добре работата. Ние сме платформа от специалисти, която често помага и за други събития, като Sofia Dance Week, например. От друга страна, стои основната ни цел - да откриваме млади български групи, които работят с фолклор, като Оратница и Kottarashky. Започнахме от нула и с Оратница израснахме заедно. Предлагаме на групите една чисто административна подкрепа и ги продуцираме, грижим се за турнетата им, дистрибуцията, международното им представяне.

Т.е. вие се грижите за промотирането на наши артисти в чужбина?

- Да, срамно е, че българската музика не се популяризира по света. Разбира се, има известни имена като COOH, Теодосий Спасов, Иво Папазов, Мистерията на българските гласове, но това са изключения. Това е жалко, защото през последните пет години има вълна от интерес към балканската музика.

Аз харесвам много румънската и сръбската музика, но има нещо много специално в българската музика, някакъв мистицизъм, хармония, има толкова много страни, тайни и изненади в тази музика. Ето защо трябва да я познават навсякъде и то чрез групи, които могат да я поднесат като нещо свежо.

Планираш ли организирането на турнета на български изпълнители в чужбина?

- Да, Оратница вече бяха на турне миналата година. Тази година отново ще ходят в Белгия. Тази година те имаха едно страхотно участи на Brussels Festival. За съжаление, валеше, но това не спря хората да танцуват и да размятат чадърите си. Като белгиец трябва да кажа, че е изключително трудно да накараш белгийците да танцуват.

А там хората направо полудяха. Специфичното при Оратница е, че имат добър баланс между фолклор и дръм енд бейс, дъбстеп. Хубавото е, че нито едно от двете не е доминиращо. Има много проекти, в които душата на фолклора е съсипана, а Оратница са успели да запазят нейната цялост.