Уличен деец 16.02 | 16:22

Камен Горанов - Камбата живее във Варна, занимава се с графичен дизайн и е истински пънкар. И когато казвам "истински," изобщо не визирам клишираната асоциация, която предизвиква това определение в свръх консервативното пост-социалистическо българско съзнание, обрисуваща "някакъв уличен гамен" с обръсната на гребен коса, татуси, пиърсинг и кубинки Dr. Martens, който задължително пие бира, държи се арогантно и смущава обществения ред.

Напротив, Камбата е един от най-милите и съвестни хора, с които съм разговаряла в последно време, а отношението му към живота е повече от позитивно. Но той е истински пънкар, защото мисли и действа извън скучните стереотипи, наложени от Бог знае кого, с единствената цел да държи човешката душа далеч от вродената ѝ амбициозност и да затрие най-изконното ѝ качество – а именно – стремежа към свобода.

Камбата не вярва в ограниченията и това му качество всъщност е и главният виновник той да добави към своята визитка още едно амплоа – това на главен редактор и издател на първото българско DIY пънк-списание, или както терминологично е известно – пънк фанзин.

Ето какво ми разказа той за първия брой на "Улично дело", за пънк философията и за положението на една от най-популярните субкултури в света у нас.

Преди да започнете да четете обаче, горещо ви съветвам да си пуснете нещо на The Meteors или на The Cramps...

Как дойде идеята за "Улично дело" и каква е неговата концепция?

Идеята дойде още от времето, когато живях в Испания и там правихме ъндърграунд фанзин с едни авери... Тогава си помислих, че нещо подобно би било интересно и на българската публика. Още повече, че тук осезателно се чувстваше липсата на подобен тип издания.

Относно концепцията искаше ми се да създам "зин" който да покрива не толкова комерсиални стилове като стрийт пънк, псайко, пънк рок. Също така ъндърграунд комикси, поезия, като не на последно място бих прибавил, че целият този микс трябва да бъде поднесен и с известна доза хумор.

Би ли пояснил, какво точно е "фанзин"?

Фанзинът се ражда още в края на 70-те години в САЩ и Англия и е доста тясно свързан с пънк движението. Това е независима форма на печат, в повечето случаи автопродуцирана. Целта донякъде е да се създаде нещо различно от стандартните музикални издания - без цензура и с друг алтернативен начин на изразяване и мислене.

Бих казал, че този тип издания са били възможност за изява на артисти, дизайнери, писатели, които са били "вън" от мейнстрийма.

Това течение продължава и до днес. Изразните средства са се променили, но идеята горе-долу се е запазила.

Затова ли го наричаш и "самиздат"? Звучи малко като Оруел...

Може би и заради това, а донякъде "самиздат" е хубава българска дума и спокойно може да измести тази чуждица.

В какъв тираж напечатахте първия брой и имаше ли интерес?

Около 350 броя. 100 останаха в София, другите ги разпределихме в останалите градове, като една голяма част се разпространява във Варна. Интерес? Честно казано, и да и не, защото все още има бройки, а аз се надявах 350 броя да свършат за нула време. Но, все пак живеем в България, това е първи брой, пък и всичко струва някакви левчета. Въпреки това, отзивите бяха доста позитивни, даже днес получих един страхотен немски пънк зин, в който имаше рецензия за "Улично Дело".

Списанието изглежда супер олдскуул и сякаш е направено ръчно. Би ли ни разказал както точно го направихте и каква е стилистиката генерално?

Ами, абсолютно в стил "старата школа" се постарах графичното оформление, да напомня нещо от онези стари английски самиздати тип "Sniffin' Glue", например. Определено е DIY (напрaви си сам) - с лепило, маркери, резци, ножица и всякакви други подобни атрибути, далеч от модерния софтуер за макетиране на списания. (Смее се).

Но, в крайна сметка, и резултатът е впечатляващ - може би лъха на носталгия и на отминали години за някои, а на други просто им е интересно да разгърнат нещо подобно....

Изглежда така сякаш текстът е писан на пишеща машина...

Това с шрифта, който имитира типография от пишеща машина е направено умишлено. Истината е, че текстът е напечатан на компютър с шрифт който имитира такъв.

Сам ли го направи?

Оформлението е мое дело, както и повечето материали. Но, разбира се, имаше един човек, който адски ми помагаше - с преводи, писане, редакция - Тошо Ментата. Страхотен приятел, а има и дар слово. За единия от комиксите пък ми съдейства друг приятел... и така общо взето го направихме между приятели.

Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ще бъде хубаво и непознати хора да пращат стихове, рисунки. Отворени сме към изявите на нови таланти.

А има ли списанието някакъв политически оттенък? Самото име е заигравка със социалистическото издание от едно време "Работническо дело".

Виж, това с "Работническо дело" е направено в чисто ироничен и комичен план. Може би главната идея е, че при комунистите нямаше никакъв достъп до такъв вид музика и информация. Затова решихме да се заиграем с този стар печатен орган и чрез замяна на някои елементи той ще работи за нас (Смее се). Това си е чист парадокс.

Каква философия изповядва изданието?

Хумор, информация и без цензурата. Някаква алтернатива: било то за музика, комикси или ироничните колажи с Примата на родната естрада.

Иронията и хуморът ли според теб са най-добрият начин да се оцелява в България в момента и изобщо?

Лично мое мнение е, че смехът, хуморът, самоиронизирането помагат на човека в индивидуален и социален аспект - независимо от географското положение. Относно България, определено трябва да се смеем повече. Разбира се, не злобно, по гадния начин. Трябва просто да намираме нещо позитивно и забавно в ежедневието си. Само си помислете, живеем в държавата "Парадокс" ... това не буди ли усмивка, но не иронична, по-скоро усмивка тип "А стига, бе ... не може да бъде!" ...

Аз пък винаги съм свързвала пънкарите с бунтарщината, която не е кой знае колко позитивна, а по-скоро агресивен отпор - изненадваш ме, или просто съм била жертва на клишето?

Имаше една банда навремето "Crass". Още през 1978 година те изпяха: "Punk is dead!” (Пънкът е мъртъв - бел. ред). Песента затова, че пънкът се е продал на големите звукозаписни компании и е просто още един евтин продукт за консумация. Донякъде е така, донякъде не... Ако не бяха банди като Clash, Sex Pistols, Ramones, много от съвременната младеж сигурно нямаше да знае що е това пънк.

В същото време пънкът и въобще ъндърграунд некомерсиалната сцена, продължава да се развива и досега. Някои стават известни, други остават "под земята". Всъщност има и нещо позитивно - а именно разнообразието. Пънкът за мен или по-скоро музиката е индивидуалност. Да се създава нещо нестандартно, вън от матрицата - там е силата.

Има ли пънк култура у нас?

У нас има страхотни банди, не само пънк, а и рок, хардкор... За мен това е показател че тези течения си имат своите аудитории, съответно и своята ниша в родната музика. Според мен това, което липсва в България, са рокабили и сайкобили банди. Просто това са абсолютно непознати стилове и все още няма такъв интерес... Но работим по въпроса.

А би ли обяснил, от енциклопедична гледна точка, кои точно стилове включва пънкът?

Пънкът може да е навсякъде: от блуса, през етно музиката, чак до пънк-рока, стил 77-ма. Говоря за текстове, за послание... музиката е просто фон понякога.

А посланието е "Прави нещата извън рамката"?

Точно така. Трябва да има послание, и добре е че спомена думата "рамка" - там е проблемът - слагат се твърде много етикети и стереотипи. Така хората се ограничават и изпускат доста интересни неща, които са под носа им.

Спомена, че си живял в Испания. Защо реши да се върнеш? Нима там няма "живот без рамки"?

Върнах се по чисто лични причини. Нещото, за което съжалявам са единствено приятелите там... Добре, че в България си имат двойници. Според мен, рамките си ги поставя всеки сам. Страната не винаги играе толкова важна роля.

И сега какво? Кога да очакваме втори брой?

Скоро. Съвсем скоро.