Любовта наистина опиянява като алкохол 20.05 | 19:14

Американски неврофизиолози установиха, че окситоцинът – хормонът на щастието и любовта – е практически неотличим от алкохола по характера на своето действие върху организма и мозъка на човека, става ясно от статия в Neuroscience and Biobehavioral Reviews.

"Изглежда, че те действат върху различни типове рецептори в мозъка, но предизвикват ефект, приблизително като този, по който хормоните действат на предната кора на мозъка и центъра на емоциите.

Тези участъци отговарят за това как понасяме стреса и тревогата в сложни социални ситуации – като интервюта за работа или любовни срещи. И окситоцинът, и алкохолът правят такива задачи по-малко обезкуражаващи", обяснява Ян Мичъл (Ian Mitchell) от университета на Бирмингам (Великобритания).

Мичъл и колегите му стигнали до този извод, като обединили резултатите от няколко десетки научни изследвания, посветени на действието на алкохола и окситоцина върху поведението и работата на човешкия мозък, и съпоставили получените резултати с наличните данни.

Както отбелязват изследователите, в последните няколко години неврофизиолозите активно изучават как окситоцинът и прочие хормони, свързани с емоциите и чувствата, могат да влияят върху поведението на хората и животните.

Например през април т.г. биолози изяснили, че окситоцинът "включва" вградената програма за майчинство в мозъка на мишките, дори те нито веднъж да не са ставали майки, а също се явява "ключ", чрез който кучетата са били опитомени и са станали най-добрият приятел на човека.

В хода на един от тези опити, както разказва Мичъл, неговите автори забелязали нещо необичайно – въвеждането на окситоцин в носа на мишки предизвикал редица ефекти, които много приличали на това, което се случва с гризачите по време на опиянение. Това накарало изследователите да съпоставят документираните ефекти на окситоцина и алкохола върху мозъка.

Както се оказало, сходни били не само видимите последствия от приема на окситоцин и алкохол, но и механизмът на тяхното действие. Според учените и едното, и другото вещество променяли начина, по който нервните клетки реагирали на един от ключовите хормони на мозъка – гама-аминомаслена киселина (GABA), която "забавя" работата на невроните и като цяло оказва успокояващо действие.

Благодарение на това окситоцинът и алкохолът по подобен начин правели човека и опитните животни не само по-смели и освободени в социални ситуации, но и по-склонни да се доверяват на непознати.

Освен това съществуват редица много сходни негативни ефекти от окситоцина и алкохола – някои хора и лабораторни мишки ставали по-агресивни, по-склонни към риск и притъпявали чувството за "нормалност".

"Не мисля, че някога ще настане време, когато окситоцинът ще бъде социална алтернатива на алкохола. И все пак той се явява невероятен хормон и ако не се взема под внимание ролята му в сърдечните дела, можем да го използваме за борба с редица психически разстройства. Но за тази цел е необходимо да разбираме как променя той нашето поведение. Надяваме се, че нашето изследване ще отвори пътя за нови идеи за неговото използване в медицината", заключава Стивън Гилеспи (Stiven Gillespie), колега на Мичъл.

Източник: Мегавселена