Бъдещето на нашата Слънчева система 11.06 | 21:14

Както добре знаем, всичко си има край. Всъщност изключение прави само шпековият салам, който има два края.

Но наистина дори и привидно безкрайни неща, като сапунката "Дързост и красота", търпението на българския гласоподавател и дори Вселената и в частност Слънчевата ни система имат своето начало някъде там преди милиарди години (това важи най-вече за "Дързост и красота" и Вселената) и все някога трябва да свършат.

Разбира се, никой не бива да изпада в паника и да започва да се притеснява, че скоро време ще останем без Слънчева система за живеене и хубави неща за гледане по телевизията.

Нещата, за които ще стане дума сега, ще се случат толкова напред във времето, че дори и да повтаряме с часове представката "пра-" пред думата внуци, пак няма да стигнем до поколенията, които ще видят края на Слънчевата ни система, ако изобщо има човеци, които да щъкат по земята по това време.

И така, за да отговорим на въпроса кога и как ще дойде краят на слънчевата ни система и планета, трябва да започнем от самото начало - от момента, когато Космосът се е формирал. А това е било много отдавна, ама наистина много - преди около 13.7 милиарда години. Учените все още не са сигурни за точната "дата" и спорят за едни нищо и никакви 300 милиона години, но поне около милиардите са единодушни - 13 са.

Някъде тогава се е състоял страховитият купон, наречен "Големият взрив", след който се е формирало всичко, де що го има във Вселената. Врътката с това събитие обаче е в това, че всъщност не става дума за голям взрив, който изведнъж се е случил, просто защото тогава не е имал дори пространство, в което този взрив да се състои.

Според умните учени всичко започнало е един момент, наречен сингулярност, когато изведнъж се формирало цялото пространство, което веднага започнало да се разтяга и успоредно с това се образувала и материята.

Целият текст, в Div.bg.