Влади Въргала: Не можеш да създадеш самолет, ако не вярваш, че човек може да лети 15.09 | 16:43

За многобройните си почитатели от цялата страна Владимир Карамфилов е известен като Влади Въргала. Един от най-обичаните актьори и режиьори у нас, чиято звезда изгрява в студентското предаване "Ку-Ку". В последните години нашумя с филма си "Шменти капели". Неговото име идва от репликата на министър-председателя Бойко Борисов "Преди нас са крали, а сега се правят на шменти капели".

Интервю с актьора-майстор на сатирата, можете да видите благодарение на колегите от Север.бг

Къде най-добре се чувстваш - в киното, телевизията, театъра?

Вкъщи. Никъде не се чувствам добре, когато няма необходимата плодородна почва, да посадиш нещо, то да израсте и да послужи за нещо добро. Ако има такава почва, навсякъде се чувствам добре - и в киното, и в театъра, в телевизията е невъзможно.

Какво добро посади с филма си "Операция "Шменти-капели"?

Няколко неща оценявам като добри. Първо - успях да направя една искрена изповед. Без страх, но не страх, че някой ще ми направи нещо, а дали ще се справя, успях искрено да разкажа една болка и една "малоумщина" на един народ.

Имаше пример за това, че в България могат да се сбъдват мечти, е аз станах пример за това и за пред самия себе си.

Как изобщо се реши да направиш този филм?

Нямах избор. Навремето започнах да правя политическа сатира и тя имаше много голям успех. След това всички започнаха да го правят и аз не виждах смисъл да продължавам. Освен това започна да се злоупотребява с жанра.

Тогава реших да правя скрити камери, но и другите започнаха да правят такива и темата се изчерпа, защото сюжетите в България, за без пари да правиш скрита камера, не са толкова много. Винаги накрая идват мутри или полицаи - банално. Кой няма да се изплаши, всеки ще се изплаши.

След това реших да играя в театъра. Играх известно време в "Театър 199" в София. Тогава написах пиесата "Моят дом е моята крепост", която стана сценарий на филма. Публиката влизаше по два и по три пъти да гледа спектакъла. Това ми даде кураж, като всеки своеобразен авантюрист, да посмея да тръгна да го правя на филм.

Тръгването е едно. Всеки може да тръгне по пътя, въпросът е, че той трябва да се извърви. Не знаех какво стои на пътя, може би и затова успях да го мина. Ако знаех, пак щях да тръгна, но нямаше да успея да го мина. Така може би са минавали хората през минно поле и чак след това са разбирали, че там е имало мини. Много са тълкованията за "блажени са невежите".

Какво ти е останало от целия процес - от заснемането до първата прожекция на филма?

Най-голямото постижение, което мога да кажа е, че накрая, когато приключихме работа върху филма и той започна да се прожектира, нямаше нито един човек от екипа, който да си тръгне обиден, огорчен, да се е скарал с някого или да е имал някакъв конфликт. А този филм се прави в продължение на 6 години и всички в екипа, над 1000 човека, си останаха приятели.

Какво да очакваме от Въргала?

Професионално това е сериалът, върху който работя в момента, който ще бъде един своеобразен поглед на XX и XXI век, докъдето сме стигнали. Тоест всичко, което се случи в България, още отпреди 9 септември 1944 г. до днес.

Не виждам какво могат да очакват хората, защото такава им е нагласата, че те не очакват нищо хубаво. И ако кажем, че от мен трябва да очакват, значи те ще направят асоциация, че няма да очакват нещо хубаво от мен. Затова не ме очаквайте изобщо. Хубаво е хората да си дадат сметка, че този факт трябва да се "програмира". Не можеш да създадеш самолет, ако не вярваш, че човек може да лети.