Да мълчиш като риба ли? Та рибите са ни научили да говорим! 04.07 | 21:00

Трудно му е на човека да избягва жестикулирането по време на разговор. И колкото по-емоционално говори, толкова повече жестове използва. Но защо хората – същества с развита реч – изведнъж "заговарят" с ръце?

Според последни изследвания за уменията да жестикулираме по време на разговор трябва да благодарим на... рибите. Учените са установили, че връзката между речта и жестикулацията води своето начало в един от мозъчните отдели на рибите, обяснява CNews.

Като изучим поведението на рибите и строежа на техния мозък, можем да се опитаме да си обясним защо всички ние използваме жестове, когато всичко можем да изразим с думи.

Проф. Андрю Бас от Корнуелския университет разказва за свое изследване, в хода на което е проследил еволюцията на поведенческата връзка между речта и движенията с ръце. Ученият открил корените на тази връзка в един от отделите на рибешкия мозък.

Както е известно, предните перки на рибите се използват основно за придвижване. Но наблюдения сочат, че тези плавници се използват за комуникация – както за приемането на така наречените беззвучни сигнали, така и за подаване на собствени жестови сигнали.

По такъв начин в случая с рибите комуникацията е с жестикулация. В по-сложни организми към жестовете се добавят звуци, но жестовете не изчезват.

Изследването показало, че невронните връзки в мозъка, които управляват включително сложните вокални и жестови механизми на социалната комуникация при птиците и бозайниците, водят началото си от един раздел в задната част на главния мозък на рибите. Тези данни обясняват произхода на здравата връзка между речта и жестовите комуникационни сигнали.

Такова съчетание на звуци и сигнали се наблюдава при много видове гръбначни, включително и при човека. Стига по време на разговор човек да започне да се увлича прекалено, той тутакси си спомня своите предци и допълва речта си с голямо количество жестове. При това жестовете нерядко са универсални и разбираеми за останалите участници в разговора.

Според Бас възможно е неговото откритие да помогне по-добре да се разбере еволюцията на езика.