Денят на шегата е, бъдете внимателни! Ето откъде идват суеверията 01.04 | 10:00

1 април  традиционно се смята за Ден на хумора или Ден на всички глупци. Мнозина обичат да се шегуват, да се посмеят или да разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. 

Има няколко версии за това защо този ден е точно 1 април. Едни смятат, че празникът е тръгнал от Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на глупците. 

Друга версия пък твърди, че този празник го дължим на неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. 

Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на  1 април  да се пускат шеги и лъжи.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му се свързва с времето на Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. 

На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия  1 април  е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на  1 април  всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: "Априлски глупак!".

Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на  1 април ".

Във Финландия  денят на шегата  и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени.

Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. 

Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат  1 април  за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и именно на  1 април  сатаната бил низвергнат от небето. 

В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

В древността  1 април  отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден - ден на лъжата, закачката и хумора. 

Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж".

В България с Деня на шегата са свързани и много суеверия. Най-важното от тях е, че за да има човек късмет през годината и да не го лъжат в другите дни, трябва да направи номер поне на един близък и поне някой да го излъже. 

Всичко това обаче трябва да се свърши до обед, защото всяка направена по-късно шега носи лош късмет на онзи, който я е направил.