Ето защо датата 10 ноември е тайна и мистична 10.11 | 10:28

На 10 ноември Централния комитет на Българската комунистическа партия приема оставката на Тодор Живков, след 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар. С това събитие започва и начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика.

Но днес 24 години по-късно все още не знаем много за онова време. Предлагаме ви да видите 10 тайни неща, които са се случили преди 10 ноември, селектирани от в. "24 часа".

1. Живков и Горбачов - любов и омраза

Михаил Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС на 11 март 1985 г. Той енергично се заема да преустрои социализма както в СССР, така и в целия соцлагер с остарелите му вождове.

За първата визита на Горбачов в София се говори, че Живков е бил на мнение, че ще запази властта си и при неговото управление.Дори се появи виц, че той е размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – Горбачов е петият. Той наистина запази властта си и при четиримата властелини на Кремъл - Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко.

Когато Горбачов си тръгва, всички български вестници излизат с едно и също заглавие "Ще вървим заедно!". Думи, казани от съветския лидер. Така на пръв поглед всичко изглежда розово и безоблачно.

Но посещенията в Москва на Живков не минават добре. Горбачов твърдо въвежда принципа "Дружбата си е дружба, но нефтът е с пари!" Така секна евтиният петрол, който Брежнев щедро отпускаше, СССР вече не искаше да купува калпавите ни стоки.

Горбачов все повече се дистанцира от Живков, който открито демонстрира самочувствието на доайен сред ръководителите на соцлагера.

Живков си позволява да му дава съвети и дори да заяви, че в България преустройството е станало още през 1956 г. и сега българите просто трябва да се наведат, докато отмине бурята.

2. Юлската концепция и Указ 56

През юли 1987 г. Живков решава да покаже на Горбачов, че и в България се извършва "перестройка".

В медиите гръмко е обявена новата Юлска концепция, която ще осигури промени в икономиката, администрацията и социалната област. И дори в политиката.
Скоро обаче се разбира, че тази концепция е поредната "переструвка" на Тодор Живков. Обещаните промени нямат никакъв ефект, а член 1 от конституцията дори не е забърсан от прахта.

Указ 56 трябваше да отвори нови простори пред икономиката, като даде зелена улица на частната инициатива. Хората можеха да започнат личен бизнес, който, разбира се, беше под строгия контрол на държавата. Живков издигна мъдрата мисъл, че държавата е собственик, а трудовият колектив - стопанинът. Това, което май само реално се виждаше, бяха частните таксита.

Кризата се задълбочи, но след години анализатори развиха тезата, че с Указ 56 БКП подготвяла своите бъдещи капиталисти.

3. Мисията на посланик ген. Виктор Шарапов

През март 1988 г. за посланик в България е изпратен генералът от КГБ Виктор Шарапов. Задачата му е да подготви свалянето на Тодор Живков от властта, по възможност без да се пролива кръв. В своите разговори след 1989 г. генералът обаче отрича и заявява, че българите сами е трябвало да направят промените.

Москва избира за наследник на Живков Петър Младенов, който е съветски възпитаник. Такъв е и другият избраник - Андрей Луканов. Двамата трябва да организират заверата вътре в Политбюро.

В двата разговора, които Шарапов провежда с Живков първо пряко обсъжда оставката му, а след това отрича.

Той казва: "Да, ние разбираме тези процеси. Но има и много положителни неща, от които не трябва да се отказваме. А за промените трябва да се готвим."

В друго интервю Шарапов казва обратното: "Живков разбра, че перестройката изисква промени във висшето ръководство. Затова вътрешно, струва ми се, беше готов за оставка."
В началото на ноември 1989 г. Горбачов нарежда на Шарапов да каже на Живков, че промените е трябвало да станат доста по-рано, че вече са закъснели.

Казват, че на посланика е идеята в сценария по свалянето на Живков да бъдат привлечени ген. Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев.
В последна сметка Виктор Шарапов изпълнява възложената му задача. През лятото на 1992 г. руснакът напуска посланическия си пост.

4. Фалшивата оставка на Първия през 1988 г.

На 4 ноември 1988 г. по време на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков неочаквано заявява, че ще подаде оставка от всички постове. Останалите членове на най-висшия партиен орган са в пълен шаш.

Въпреки това те познават своя лидер и всички техни изказвания са в стил "Господи, на кого ни оставяш?". Особено старателни в молбите си Живков да остане на поста са Милко Балев, Димитър Стоянов и Йордан Йотов. Но не остават по-назад и бъдещите главни превратаджии Младенов, Луканов и Джуров.

Всички твърдят, че другарят Живков не може да остави управлението и че е по-необходим от всякога на партията и страната. Живков оттегля оставката си. А на всички е ясно, че ако той наистина е имал подобно намерение е щял да го осъществи.
Молбата за оставка е в писмен вид и премиерът Георги Атанасов грижливо прибира листа. Когато на 9 ноември Политбюро се събира, за да реши окончателно въпроса с оставката на Живков, Атанасов му показва молбата от 4.11. 1988 г.

5. Заверата заквасена в Букурещ?

Известна е версията, че в началото на ноември 1989 г. на връщане от Китай Петър Младенов е получил одобрение от Горбачов в Москва да действа.

Има и една друга версия - че заговорът срещу Живков е благословен от Горбачов в Букурещ. Там на 6 юли 1989 г. се провежда заседание на страните от Варшавския договор. Посланикът ни в Румъния Цветан Николов твърди, че превратът е решен именно там.

В българската делегация са още Георги Атанасов, Петър Младенов, Добри Джуров и Димитър Станишев. От съветска страна присъстват Михаил Горбачов, премиерът Николай Рижков, външният министър Едуард Шеварднадзе и др.

По време на срещата и в отсъствието на Живков са проведени няколко разговора. В един от тях ген. Джуров казва: "Момчета, разберете, трябва да побързаме. Много сериозно да побързаме. Защото може да настъпи такова време, че няма да намерим място къде да се скрием в България..." Петър Младенов го успокоява: "Бай Добри, бъди спокоен. Няма да се стигне дотам." Атанасов мълчи, но явно одобрява онова, което се говори.

В почивката след едно от заседанията Живков се отегля в стаята си в резиденцията. Руснаците предлагат на останалите от делегацията разходка в двора. През цялото време Горбачов оживено разговаря с Добри Джуров. Двойка оформят премиерите Атанасов и Рижков и Шеварднадзе с Петър Младенов. Посланик Цветан Николов смята, че точно при тези разходки българите са получили своеобразен инструктаж за действие.

6. Откритото писмо на Петър Младенов

На 24 октомври 1989 г. Петър Младенов, министър на външните работи, се обръща към колегите си от Политбюро с открито писмо. В него той обвинява Живков в авторитаризъм и го определя като главен виновник за дълбоката вътрешна и външнополитическа криза в България.

Младенов прави безпрецедентен акт като обявява, че подава оставка като външен министър. Съществууват много версии за съдбата на писмото с оставката. Има мнения, че то е писано под чужда диктовка. Има и съмнения, че е сътворено след 10 ноември, когато всичко минава благополучно. Александър Лилов, който живее на един етаж с Младенов, казва, че още тогава е прочел това писмо.

Самият Младенов по- късно разказваше, че първият човек, на когото дава писмото, е Станко Тодоров - на 24 октомври вечерта в дома на Радичков на рождения му ден. Тогава Младенов го моли, ако нещо стане с него писмото да стигне предназначението си.

Андрей Луканов изнесъл писмото в чужбина, но в спомените си Младенов не уточнява в коя точно държава.

7. Тримата чавдарци скланят бойния си другар

Главните действащи лица в началото на ноември 1989 г. са Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Бивши партизани в отряда "Чавдар", с който е свързан и Живков. Твърди се, че идеята за тяхното вкарване в играта е на посланик ген. Шарапов.

На 7 ноември на коктейла в съветското посолство тримата искат среща с Живков и той ги кани в 10 часа на другия ден, 8 ноември. Според Йотов на тази среща Живков се съгласява да подаде оставка, но не на пленума на 10 ноември, а на следващия пленум, чиято дата още не се знае. Останалите обаче искат тя да не се отлага.

Тримата пак се срещат с Живков на 9 ноември в 16,15 часа - само 45 минути преди заседанието на Политбюро.
Познавайки нрава на вожда си, те са доста напрегнати. Живков обаче веднага им казва, че е готов да си подаде оставката на 10 ноември.

8. И посланикът на САЩ Сол Полански действа

Сол Полански също следи внимателно събитията в България през есента на 1989 г. и понякога се намесва по въпросите за човешките права и екологията, също и по отношение на МВР и ДС към протестиращите в градинката пред "Кристал" по време на Световния екофорум от 1989г.

Полански дори успява да получи копие от писмото на Младенов, с което той иска оставката на Живков. И до днес обаче не се знае кой е човекът, донесъл писмото в посолството.

Твърди се, че окончателното си решение да го напише Младенов взема след скандала, който вдига Живков преди обяда му с посланик Полански.

Живков смята, че САЩ се намесват грубо във вътрешните работи на България, което е недопустимо и че преустройството в държавата може да стане само с него начело.

По време на обяда е трябвало двамата да обсъдят двустранните отношения между България и САЩ, но разговорът взема друга посока.

Интересни са оценките и характеристиките, които Сол Полански дава на български политици в своите секретни доклади.

В тях Йордан Йотов е определен като "шеф на пропагандата, недолюбван от нтелектуалците". За Дража Вълчева пише, че "се спрягала за бивша любовница на Живков". Атанас Малеев (брат на Мара Малеева-Живкова) е описан като "първи пример на Живковата семейственост".

9. Червените куфарчета - има ли ги, няма ли ги

"Мистериозните червени куфарчета, които създали кредитните милионери на прехода и днешните "уважавани бизнесмени", са просто един мит. Всичко е много по-хитро." Това твърди в секретен доклад от 1996 г. един от лидерите на БСП - Николай Добрев, вече покойник. Докладът, който подробно описва схемите за ограбване на България, никога не е публикуван.

Бившият политически съветник на Живков Костадин Чакъров обаче твърди, че червените куфарчета са реални и са пълни с пари, а Луканов е архитектът на българския капитализъм.

Според Иво Недялков, създател на фалиралата "East West International Group", над 150 избраници получават кредити за милиони левове в първите години на прехода. На тях Луканов казва на една среща: "Назначавам ви за милионери!". Съобщава им решение на БКП, че държавата дава възможност на фирми да се кредитират от банките.

"Какви куфарчета?! През 1993-1994 г., когато започна приватизацията, си раздаваха цели предприятия!" Това пък е коментарът на Нора Ананиева, вицепремиер в двете правителства на Луканов и бивш депутат.

Премиерът на първото коалиционно правителство след 1989 г. Димитър Попов внася конкретика: "Установихме, че от края на март 1990 г., когато излезе указът за избори за ВНС, до първата половина на декември с.г. от резерва на държавата са изчезнали 2,15 млрд. валутни лева. Това беше валутният резерв, раздаден от Луканов."

За финал - мнението на Иван Костов: "От вероятно десетките хиляди, които започнаха да правят бизнес с куфарчетата от БКП, огромната част са фалирали. Те не стават за това, защото бизнесът си има своите правила."

10. Опозицията - отгледана от Луканов?

Българската опозиция не участва в свалянето на Тодор Живков защото тогава тя не съществува. Има няколко неформални движения, но те са още слаби. Старите партии ще започнат да възкръсват след 10 ноември. Самият СДС е създаден на 7 декември, почти месец след преврата.

Но още на третия ден след падането на Живков, на 13 ноември 1989 г., се провежда първата среща на хора от формиращата се опозиция и известни интелектуалци с Андрей Луканов. Срещата е организирана от съпругата на Николай Хайтов - Жени Божилова, която е много добра приятелка с Блага Димитрова. Хайтови и Луканови живеят в една кооперация на ул. "Латинка" 15.

На срещата присъстват: д-р Желю Желев, Блага Димитрова, Йордан Василев, д-р Петър Берон, Едвин Сугарев, Тончо Жечев, Деян Кюранов, Марко Ганчев, Анжел Вагенщайн, Валери Петров, Петко Симеонов и Стефан Продев.

По-късно д-р Желев ще нарече тази среща "нищо особено" и "говорилня". Единственото, на което от опозицията се впечатляват, е обещанието на Луканов да бъде премахнат член 1 от конституцията.

Някои автори смятат тази "опознавателна среща" за полезна. Но други и до днес продължават да я определят като най-сигурното доказателство, че опозицията е назначена от Луканов.