Ето какви са поверията и какво НЕ се прави на Гергьовден 06.05 | 09:45

Днес е Гергьовден – денят на Светия великомъченик и воин Георги Победоносец. Тоози празник е сред най-големите и значими в християнската релития и затова е свързан с множество традиции и поверия. За българите в миналото този ден бил особено важен и се вярвало, че на него се осъществявала много силна връзка с Бог и природата.

Повечето вярвания се отнасят за това какво трябва да се прави и как е нужно да се постъпва в този празничен ден; а много по-малко внимание се отделя на онова, което не бива да се прави, нежелателно е, не трябва да се върши, за да се избягнат, съответно, и негативни последствия от нарушаването на празничната атмосфера.

КАКВО НЕ СЕ ПРАВИ

1. Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви "лошавини". Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.

2. Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и "смяната на времето". В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за "грехота" в такова хубаво време да се слага трапеза "в собата" (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.

3. Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и "калища", се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.

4. Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и "грехота" при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.

5. Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.

6. Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.

ПОВЕРИЯ

В ранното утро на 6 май, най-добре преди изгрев слънце, жените, децата, неомъжените моми отивали на поляните, покрити с роса, за да берат цветя. Поверието гласяло, че който се окъпе в утринна роса и събере свежи цветя, ще се радва на добро здраве. С набраните цветя жените правели венци и ги окачвали на вратата на дома си, за да го предпазят от болести и зли сили.
Друго поверие за здраве гласи, че жените и децата трябва да се потупат леко със зелени клонки или вейки, за да прогонят болестите.
росата на Гергьовден има лековита сила и гонела всяка болест. Дори използвали част от росата при замесването на обредните хлябове и питки за празника. В миналото някои девойки са миели лицата си с росата, за да нямат лунички.
Болните измиват в извор на Гергьовден, защото имало поверие, че който е болен, ще се излекува. След като се изкъпели, трябвало да се проврат под клоните на три вековни дървета и да си направят венец от върбови клонки или дрян.
В някои райони на страната имало обичай в ранното утро на празника жените да откъсват толкова коренчета здравец, колкото са членовете на семейството. Всяко от тях наричали на името на съответния човек от семейството и следели дали на другия ден ще е още здраво и свежо. Това означавало, че човекът, на когото е наречено коренчето, ще бъде здрав през останалата част от годината.
На Гергьовден може да се направи ритуал с конци за късмет. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще предпази от болки в кръста