Защо да сте "прекалено умни" може да е вредно за вас 20.05 | 18:00

Интелектът и успехът в живота са далече от пряка зависимост

Ако невежеството е блаженство, то високото IQ е източник на съпоставими по величина страдания.

От гледна точка на обществеността вероятно е точно така. Склонни сме да мислим за гениите като за хора, страдащи от екзистенциален страх, от разочарования и самота.

Спомнете си за Вирджиния Улф, Алън Тюринг или Лиса Симпсън – самотни звезди, които са оставали в изолация дори когато са горели много ярко. Както пише Хемингуей: "Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам."

Голяма част от образованието е насочена към подобряване на академичния интелект. И макар неговите предели вече да са известни, то IQ и досега остава главният начин за оценка на когнитивните способности и ние харчим милиони за тренировки на мозъка и различни когнитивни усилия, които могат да подобрят тази оценка.

Но ако стремежът към гениалност е просто труд на вятъра? Първите отговори да се отговори на този въпрос са направени преди почти сто години, в разгара на епохата на американския джаз.

По това време модният IQ тест станал много популярен във военните кадрови центрове, така че психологът Луис Терман решил да го използва за идентификация и по-нататъшно изучаване на групи надарени деца.

След като обиколил училищата на Калифорния, той подбрал 1500 ученици с IQ 140 и повече (при 80 от децата IQ бил над 170). Всички тези деца сега са известни като "термити" и всичките им възходи и падения в живота се изучават и до днес.

Както вероятно се досещате, много от термитите станали богати и известни.

Това преди всичко се отнася за Джес Опенхаймер, създал класическото шоу "Аз обичам Луси" през 1950 г. В момента, когато сериалът се излъчвал по CBS, средната заплата на термитите била двойно по-голяма от тази на средностатистическата американска якичка.

Но далеч не цялата група оправдала очакванията на Терман. Мнозина от нея се посветили на "по-скромни" професии, станали полицаи, мореплаватели и машинисти. Затова Терман стигнал до извода, че "интелектът и успехът в живота са далече от пряка корелация".

Защо високият интелект не гарантира лично щастие, можете да научите в Мегавселена.