И гуруто на Людмила Живкова умира като нея във ваната 19.02 | 17:19

Случайна смърт няма

"Случайна смърт няма" – така започва книгата "Животът и смъртта на Людмила Живкова” от журналиста Иво Милев. Той прави интересно сравнение между начина, по който умира тя, и обвитата в мистерия кончина на жената, на която се е опитвала да подражава – съветския министър на културата Екатерина Фурцева. Тя също е намерена във ваната си, починала изненадващо.

Лекарите установяват, че причината за края на започналата трудовата си кариера като тъкачка рускиня, издигнала се по партийна линия високо в йерархията, е остра сърдечна недостатъчност. Медицинското заключение е подписано от началника на 4-то главно управление на Министерството на здравето на СССР Евгений Чазов. Красавицата, за която в Съветския съюз пеят частушки, си отива през нощта на 24 срещу 25 октомври 1974 г.

Екатерина Фурцева

Тогава неофициално в Съветския съюз се разпространява теориите, че се е самоубила или че пръст има дългата ръка на КГБ. Биографът й Фьодор Раззаков пише, че трупът е намерен от мъжа й – дипломата Николай Фирюбин.

Работният ден на партийната функционерка тогава започва с това, че в кабинета й влизат работници и срязват без обяснение специалния правителствен телефон, който ползва. После отива на прием в италианското посолство, където се скарва със съпруга си. Напуска и отива на гости на дъщеря си, която в този момент била щастливо омъжена и не се нуждаела от майка си.

Накрая Фурцева решила да отдъхне на служебната си дача, но комендантът й казва, че има заповед да я освободи до 24 часа. Натрупването на всички тези факти дошло в повече на Екатерина.

Според друга версия същата вечер тя присъствала на тържество за откриването на Малий театър. Не пила нито глътка алкохол и се прибрала по-рано от съпруга си. 2 часа по-късно той се връща, но Екатерина Фурцева е вече мъртва.

Бившият председател на КГБ в СССР Владимир Крючков в интервю през 2001 г. заяви: "Всички другари, които я познаваха, твърдяха, че се е самоубила във ваната на собствения си апартамент".

По онова време КПСС под ръководството на Леонид Брежнев порицава любимката на бившия Първи Никита Хрушчов заради скандал с новата й вила. Изпаднала в немилост пред партийната върхушка, 64-годишната Екатерина знаела за слуховете, че съвсем скоро ще бъде пенсионирана. Въпреки обичайната практика в Съветския съюз членовете на Политбюро да умират на поста си.

Пред своя приятелка тя споделя, че каквото и да стане, ще умре като министър на културата. Така се и случва. 13 г. по-рано обаче е правила опит да си пререже вените, но не успява. Тогава Никита Хрушчов я изважда от състава на Политбюро на КПСС, въпреки че Екатерина Фурцева застава на негова страна при опит да го свалят.

В този момент Людмила Живкова е съвсем млада – едва 18-19-годишна, и все още не е във върхушката на БКП, а е студентка в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Но като дъщеря на Тодор Живков е в течение на това, което се случва в съветската страна. Вероятно е наясно и с разположението на партийните лобита.

"Фурцева воюва за по-голяма свобода, откритост и връзка със Запада. Тя е първата, която докарва оригинала на "Джокондата” в Москва", разказа Иво Милев. Но въпреки това тя не позволява в СССР да отидат легендарните за момента "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс", за да не пречат на комунистическата пропаганда.

Съветската другарка предпочита идеите на Николай Рьорих и източната философия, след като през 1960 г. обикаля цяла Индия и Непал. Малко по-късно те ще станат нещо като фикс-идея и на Людмила Живкова.

Още като студентка в Софийския университет тя изнася 4 доклада за философията и културата на Изтока. Дъщерята на бившия Първи е на частно посещение в Москва през 1974 г. заради своята специализация – точно когато Екатерина Фурцева организира честване на Рьорих по повод 100-годишнината от рождението му.

Людмила е толкова впечатлена, че прави подобна церемония за руския поет, художник и философ в България през 1979 г. Тогава създава цяла програма в Министерството на културата, посветена на основателя на учението "Агни йога".

Неслучайно Живкова се сближава и с учителя Петър Дънов, чиито идеи много напомнят на тези на руския мистик. Дъщерята на Първия започва да се облича изцяло в бяло като хората от братството, обгражда се с негови последователи.

Един от най-близките й е Богомил Райнов, син на писателя Николай Райнов, който е проповядвал идеята на Пакта Рьорих за наднационално обединение на хора от цял свят, свързани чрез изкуството и културата. В него е утвърдено Знамето на мира като защитник на културните ценности. Именно затова Людмила Живкова кръстила детската асамблея, чийто патрон е, "Знаме на мира".

Обсебена от това, тя поръчала на циклостил в министерството да се отпечата книгата на Богомил Райнов за вдъхновителката на Рьорих Елена Блаватска "Тайното учение". Тя трябвало да се разпространява нелегално из България заради силната съпротива на "здравите сили в партията".

И наистина – те надделяват и спират издаването. В крайна сметка книгата вижда бял свят чак през 1991 г.

Въпреки неуспеха Людмила Живкова крояла планове как асамблеята ще прерасне в още по-голяма инициатива, която да стане с национално и световно значение – точно като Николай и Елена Рьорих. И България да се превърне в център на това международно събитие.

"Инициативите за асамблеята и честването на 1300 г. България", срещу което в Съветския съюз са отрицателно настроени, са част от нейните реформаторски идеи. По този начин тя е искала да създаде лоби в чужбина в подкрепа на България. Людмила Живкова е реформатор в БКП, колкото и странно да ни звучи това днес – казва Иво Милев. – Нека не забравяме, че баща й също идва на власт като реформатор през 1956 г. срещу сталинистките подходи в партията."

Според него фигурата на Людмила трябва да се разглежда в контекста на своето време – изключително трудно за целия Източен блок, когато е ясно, че предстои последната битка между двата свята. България остава едва ли не единствената лоялна към Съветския съюз държава. Полша, Чехия и Унгария винаги са били по-бунтовни.

Сърбия и Румъния са по-неутрални. В тази обстановка се провежда XII конгрес на БКП, за който някои членове на партията смятат, че трябва да промени статуквото и властта да вземе Людмила Живкова. Москва обаче е против. Тя се опасява, че заради залитанията на дамата с бели дрехи и тюрбан на главата София също може да отпадне от късата листа с верни съюзници.

"Краят на комунизма щеше да дойде много по-рано, ако това се беше случило", смята Иво Милев. За него обаче Людмила Живкова е една много самотна и в крайна сметка нещастна жена. Така се е чувствала в средата, която я заобикаля.

Тя е майка, която няма достатъчно време да се грижи за децата си. Може да се каже, че не случва и с двата си брака. Сътрудниците й или я изоставят, или около тях витаят съмнения за предателство.

"Живкова е един драматичен образ, което я прави интересна", казва Милев. От една страна, е била мразена заради това, че има всички привилегии на дъщеря на бившия Първи. От друга – че идеите й излизат извън рамките на марксизма-ленинизма. От трета, не е била сигурна в нито един от приятелите си.

Може би затова все още продължава да има неизяснени въпроси около нейната смърт, която според книгата е навременна и логична. Людмила не би могла да оцелее при кризата в края на социализма.

Официалната версия за смъртта й е инсулт. Заключението на лекарската комисия гласи: "В последно време в резултат на голямо напрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето й доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 г.". Това е 7 г. след подобната кончина на Екатерина Фурцева.

Людмила е намерена от камериерката си.

След 1989 г. баща й заявява в интервю: "Не съм сигурен дали краят й е естествен резултат от изчерпване на жизнените сили, или е имало и някакво външно вмешателство. Възможно е и аз да не зная всичко докрай".

Последните месеци преди това са може би най-тежките за Людмила Живкова. Дъщерята на Тодор Живков се чувства зле и тръгва на пътешествия в Индия и Мексико. Още в Делхи става ясно, че дългият път няма да помогне, и припада. А в страната на древните маи вече е толкова зле, че скоропостижно изпращат правителствения самолет да я върне в България.

Тогава прекарва цял месец на Боровец с баща си. Неизвестно защо ден преди края си внезапно решава да се върне в София, без да го предупреди. Какво е налагало да бъде в столицата, така и не става ясно.

Но според автора на "Животът и смъртта на Людмила Живкова" краят й трябва да се разглежда в контекста и на други събития в онова време – и края на Екатерина Фурцева, и убийството на Георги Марков, и атентата срещу папа Йоан Павел II, в който забъркват България.

Източник: 168chasa.bg