Изобретения, погубили своите създатели 12.06 | 21:21

Виктор Франкенщайн е вероятно най-прочутият учен, погубен от собственото си творение. Този герой от романа на Мери Шели открива начин за превръщането на неживата природа в жива, благодарение на което успява да създаде чудовище от различни части на починали хора и да му даде живот.

Ужасявайки се от резултата на своите експерименти, Франкенщайн бяга, оставяйки чудовището на произвола на съдбата. Без да намери място за себе си сред хората, чудовището се озлобява и убива цялото семейство на учения, а после – и него самия.

Тази история е измислена, но учени са погубвани от своите изобретения не само във фантастичните романи.

Хората се учат да летят

Мечтата на хората да полетят се е отразила например в мита за Дедал и Икар. Не е известно имал ли е Икар реален прототип, но в летописите от средните векове се срещат споменавания на хора, които подобно на Икар се опитвали да летят на самоделни крила.

Рискованите им експерименти почти винаги завършвали с травми, а понякога – и със смърт. Например източният средновековен филолог Исмаил ел-Джухари, съставител на тълковен речник на арабски език с обем около 40 000 думи, загинал при изпитание на дървени крила, скачайки с тях от покрива на джамия в град Нишапур. Смята се, че това се е случило през декември 1003 година.

По-нататъшната история на въздухоплаването изобилства от подобни примери. През 1912 година френският шивач Франц Райхелт решил да изпробва плащ-парашут от петия етаж на своя дом, изобретен по негови собствени чертежи. Първите експерименти, в които изобретателят пускал манекени, облечени в плаща парашут, били успешни и той продължил да усъвършенства разработката.

По-нататъшните опити не оправдали очакванията на Райхелт. Той обвинявал за всичко липсата на достатъчно висока площадка за тестване на парашута и в края на краищата получил от парижката полиция разрешение за провеждане на експеримент на Айфеловата кула.

Този път изобретателят се готвел да скочи сам. Независимо от уговорките на познати той осъществил това си намерение. Плащът парашут подвел създателя си и той се разбил в подножието на кулата.

След година се разбил румънският изобретател и авиоконструктор Аурел Влайку. Влайку е роден в Трансилвания, получил инженерно образование в Будапеща и Мюнхен, служил в австроунгарските войски, работил като инженер в автомобилния завод на компанията Opel в Германия. Напускайки Opel, през 1909 година той се преместил в Румъния, където се заел с конструирането на самолети на професионално ниво.

Влайко загинал в опит да прелети Карпатите на един от построените от него самолети. Точната причина за катастрофата не е известна, предполага се, че Влайку е загубил управлението на самолета при кацане.

Инженерът успял да създаде един планер и два самолета, проектът за третия едва бил започнат, а работата по него завършили приятелите и колегите му.

Да си мислим, че в наше време такива неща не се случват, е голяма заблуда. През 2009 година компанията Avcen завършила разработката на прототип на летателния апарат Jetpod. Това бил неголям самолет, като от фантастичните филми за бъдещето, където всички летят по въздуха, вместо да се возят на автомобили.

Според замисъла изобретението трябвало да бъде използвано за неголеми прелети в града, например за патрулиране или превозване на пътници на аеротакси. При изпитанията през 2009 година самолетът се разбил заедно с основателя на компанията разработчик Майкъл Дакре.

Останалите разработки, завършили трагично за създателите си, можете да откриете в Мегавселена.