Как влияе медитацията върху човешкия мозък? 18.04 | 17:30

В последно време все повече популярност в света набират източните практики, включително йога. Много практикуващи йога отбелязват подобряване на здравословното състояние и повишаване на качеството на живот в резултат на заниманията.

Този феномен не могъл да не заинтересува учените. Особен интерес за тях представлява медитацията.

Съществуват много начини за повишаване на работоспособността и качеството на живот като цяло. Например да се записват всички задачи, които трябва да се решат, да се занимаваш със спорт, да се наспиваш добре и така нататък. В последно време много популярни стават източните практики, особено медитацията. Каква е ползата от нея?

На Изток, където се е зародила практиката на йога, този въпрос не изисква отговор. Духовните практики тук са на голяма почит, тъй като хората са убедени, че редовното им прилагане може да доведе не само до вътрешна хармония, но и за постигането на състояние на самадхи.

В западната цивилизация всичко е различно – тук повече са приети научният стил и рационализмът. Но в последните години западната наука сериозно се заела с изследване на въздействието на източните практики (включително медитация) върху човешкия организъм и върху мозъка в частност.

В Русия влиянието на медитацията върху мозъка се изследва от завеждащия лабораторията по неврофизиология и невроинтерфейс на биологичния факултет на МГУ Александър Каплан.

Изучавайки енцефалограми на хора, практикуващи йога в Москва, той стигнал до извода, че техните медитации повече напомнят автотренинг. А изследването на мозъка на "истински" индийски йоги учудили професора – по време на и след духовната практика мозъкът на такива хора излъчвал алфа-ритми – вълни с честота 7–12 херца, характерни за състояние на спокойно бодърстване. Тези импулси обикновено отслабват или напълно отсъстват при хора в периоди на висока мислителна активност или повишена концентрация на вниманието.

Емоционалният изблик, психическото напрежение и стресът отразяват тета-ритъм. Той възниква винаги при поява на някакъв дразнител. В прост експеримент алфа-ритъмът може да разтревожи, яко например близо до човек в състояние на релаксация се хвърли монета. При обикновения човек в този момент алфа-ритъмът ще изчезне напълно. Но при тези, които имат дългогодишна медитативна практика, този канал е изразен значително по-ниско.

По такъв начин мозъкът на йогата приема сигнали за въздействията, но може да не ги възприема. Това поведение потвърждава представата, че при медитация човек успява да се откъсне от външния свят.

Любопитно е, че алфа-ритмите, появяващи се по време на медитация, се съхраняват и след нея – човек още дълго време пребивава в спокойно хармонично състояние. Независимо от повечето научни теории за съществуването на права линия на енцефалограмата обаче, пълна липса на тета-ритми не е наблюдавана.

За да провери възможността за съществуване на този феномен, Александър Каплан заминал за Индия, където монаси от месеци очаквали пристигането на прочут йога. Смятало се, че той притежава силно медитативно поле, разпространяващо се далеч извън пределите на собственото тяло.

След като йогата дал съгласие за провеждането на експеримент, към главата му били прикрепени пет електрода, а ученият записвал случващото се.

"Той медитираше в каменна шатра, седейки на постамент, подгънал единия крак под себе си и държейки пръчка – разказва в едно интервю проф. Каплан. – Разбрахме се, че когато успее да влезе в състояние на самадхи, просто леко ще отклони пръчката." Йогата медитирал с отворени очи при ярка светлина. В момента, който съответствал на излизането му от тялото, ученият покрил светлината пред лицето му – зениците изобщо не реагирали на изменението на осветлението.

Това говорело за състояние на мозъка, когато нервната система се намира под силно въздействие. Когато Каплан анализирал резултатите от енцефалограмата, се оказало, че показателите на електрическата активност на мозъка на йогата също няма равна права линия.

И все пак резултатите се оказали уникални – детайлният анализ показал редуване на алфа- и тета-ритми по време на най-висшето състояние, като доминирали ту едните, ту другите. При това в отделни участъци на главния мозък двата ритъма съществували едновременно.

По-късно йогата разказал, че е невъзможно да задържа себе си постоянно в такова състояние. Според някои данни в света има само двама души, способни да пребивават в състояние на самадхи продължително време.

Какво е изпитвал йогата по време на медитацията, можем само да гадаем. За да се медитира на такова ниво, е необходимо да се практикува медитация цял живот. И все пак медитацията дори на начални етапи може да се отрази положително върху функционирането на мозъка и на организма като цяло.

Още новини от света на науката можете да откриете в Мегавселена.