Ключът към безсмъртието е в пренасянето на разума 02.10 | 21:16

Идеята за пренасянето на човешкото съзнание в компютър, което ще позволи на хората да съществуват без физическото си тяло, е доста популярна сред футуристи, невробиолози и сред тези, които искат да живеят вечно.

Въпросите за търсенето на безсмъртие се озоваха в центъра на вниманието по-рано тази година, но в последно време те са отново във фокуса благодарение на новия проект Calico от Google, който възнамерява да се концентрира върху изучаването на процеса на стареене и върху това как може той да бъде спрян.

Лари Пейдж е само един от множеството влиятелни и състоятелни хора, които наливат в последно време милиони долари в изследването на безсмъртието.

Но макар че Calico има за цел да забави процеса на физическото ни угасване, много футуристи смятат, че ключът към продължаването на човешкия живот се крие не в тялото, а в мозъка.

Корифеи в областта на кибернетиката се събраха през изминалото лято в Ню Йорк на Глобалния международен конгрес Future 2045, организиран от руския мултимилионер Дмитрий Ицков. Последният привлече вниманието на всички медии по света с твърдението, че възнамерява да направи човеците безсмъртни, като прехвърли съзнанието им в аватари към 2045 година.

Един от най-известните футуристи в света – Рей Курцвейл, също изказал мнението си на конгреса, а то е, че ние можем да се научим да осъществим зареждането на човешкото съзнание в компютър в близките 40 години. "Въз основа на консервативни оценки за размера на изчисленията, необходими да се стимулира функционално мозъкът, ние ще можем да умножим своя интелект милиард пъти", заявил Курцвейл.

И действително, продължаващите успехи в областта на кибернетиката ни карат да мислим, че именно в пренасянето на разума в компютър се намира ключът към безсмъртието на човешката раса. Огромните сперкомпютри се учат все по-добре да симулират мозъка на човека. Експертите по изкуствен интелект разработват все по-умни машини, способни да разсъждават, мислят и да се учат, имитирайки кората на главния мозък. В добавка човешко-машинните интерфейси – компютри, които са способни да четат вашите мисли, се развиват със стремителни темпове.

Но следва да подчертаем, че концепцията за цифрово съхранение на човешкия разум се основава на теоретична възможност, а не на точна схема от стъпки. Едни от главните слабости в теорията (а те са достатъчно много) са по-скоро философски, отколкото научни – ще може ли съзнанието да преживее цифровото си преселение и да съхрани своята цялостност? И какво ще стане с душата ви или с това, което ви прави вас именно вас? И може ли да се заредят в компютъра емоции? Ако ли не – струва ли си цифровото безсмъртие своята цена, пита Motherboard.