Кометата ISON – ще се възроди ли Икар като Феникс? 02.12 | 17:06

В четвъртък миналата седмица – на 28 ноември, всички станахме свидетели как кометата ISON изчезна от полезрението на космическите спътници, които наблюдаваха срещата ѝ с нашата звезда. Тогава астрономите логично заключиха, че кометата не е издържала високата температура и налягането и се е разпаднала.

Мечтаната "комета на века" обещаваше да ни дари с едно от най-ярките зрелища и дори да засенчи Луната на нощното небе... Космическата гостенка е долетяла от далечните региони на Слънчевата система. Тази "мръсна ледена топка" прикова вниманието на земните жители, които с интерес наблюдаваха траекторията на нейното пътешествие.

Тя беше открита през миналия септември от руски астрономи с помощта на Международната научна оптична мрежа ISON (International Scientific Optical Network или ISON), в чест на която кометата получи наименованието си.

Сега резултатите от нови анализи и наблюдения показват, че е възможно да си имаме работа с истинска комета Феникс – дори загубила голяма част от своето тяло, ISON продължава пътешествието си по Слънчевата система и в близките седмици обитателите на Северното полукълбо на Земята вероятно отново ще я видят с невъоръжено око.

"Анализът на светлината, излизаща от кометата, ще покаже дали от нея са останали само прах и газ, или все пак значителна част от ядрото й продължава своя полет", казва експертът по комети Герхард Швем от Европейската космическа агенция.

Съдбата на ISON засега остава неясна, но тя вече преобърна представите на астрономите за подобен род космически обекти. Както твърди НАСA, това е първото ледено небесно тяло, а вероятно и единственото, прелетяло от самите граници на Слънчевата система към нейния нагорещен център. Учените за първи път изследват комета, приближила се на толкова близко разстояние до Слънцето.

През целия полет ISON беше наблюдавана от космическите слънчеви обсерватории. Според снимките тя представлява (или е представлявала) ядро от прах и лед, зад което се носеше широка прахова опашка и тясна опашка от йонизирано вещество. Спътниците са показали, че под въздействието на гравитацията и радиацията на Слънцето ISON се е разкъсала на няколко части.

Анализът на отразената от кометата светлина е провеждан от апарата STEREO, снимки от който показаха затъмнения в областта, където се намираше кометата. Следващите наблюдения на астрономите се водеха със слънчевата обсерватория SDO, но тя така и не видя кометата.

След това космическият апарат Solar and Heliospheric Observatory (SOHO) фиксира малък изблик от противоположната страна на Слънцето в точката, където трябваше да се намира кометата.

"Дали от нейното ядро е останало нещо по-значително, ще определим в близките дни", съобщава астрофизикът Карл Батъмс от Научноизследователската лаборатория на ВМС на САЩ.

Уникалността на кометата ISON прави много сложна задачата не само на предсказването на по-нататъшната ѝ съдба, но и установяването на нейния произход. Повечето учени смятат, че тя идва от облака на Оорт, разположен в покрайнините на Слънчевата система.

Учените сравняваха ISON с кометата Лавджой, наблюдавана през 2011 година. Този обект също преживя срещата със Слънцето и свети ярко още известно време след това, преди да се разпадне.

Ако се окаже, че ISON се е разпаднала, то по-скоро ще бъде сравнявана с кометата Икея-Секи, прелетяла по звездното небе през 1965 г. и разпаднала се на части при сближаването със Слънцето.

Астрономите казват, че вероятността ISON да е оцеляла или да се е разпаднала са приблизително еднакви. Затова НАСА дори я нарича "кометата на Шрьодингер", по аналогия с символичната за квантовата физика котка на Шрьодингер, която се явява едновременно и жива, и мъртва.

Независимо дали ISON ще оцелее, тя вече записа името си в рекордите – тази комета е най-наблюдаваната за цялата история.