Кучетата знаят какво означава комплимент 20.10 | 09:07

Всеки, който има куче, знае, че казвайки думата "Браво!” с ентусиазиран и щастлив тон той предизвиква весело махане на вашия четириног приятел, съобщава "Нешънъл Джиографик". Това предизвика любопитството на учените: Какво точно се случва в мозъка на кучето, когато то получи похвала или комплимент? Дали е нещо като йерархичния механизъм, по който мозъкът ни обработва същата акустична информация?

Когато човек получи комплимент, по-примитивният субкортикален слухов регион първо реагира на интонацията, която е емоционалният обхват на речта. След това мозъкът активира най-скоро еволюиралата слухова кора, за да декодира значението на думите, които е научил.

През 2016 г. екип от учени откри, че мозъкът на кучето, подобно на този на хората, обработва отделно интонацията и значението на думите, въпреки че кучето използва дясното полукълбо за това за това, докато ние използваме лявото. Но загадка остава, все пак: мозъкът на кучето следва ли същия процес за обработка на комплименти?

"Това е важен въпрос, тъй като кучето е вид, който не говори, но реагира правилно на нашите съобщения", казва Атила Андикс, невролог от Университета "Еотвос Лоранд" в Будапеща, Унгария и съавтор на изследването от 2016 г. и ново, по-скорошно проучване, публикувано в Scientific Reports. Някои кучета например могат да разпознават хиляди имена на различни обекти и да свързват името с конкретния обект.

Изучавайки сканирането на мозъка на някои кучета, учените установяват, че мозъкът на кучето, също като нашия, обработва звуците от думи по йерархичен начин: като първо анализира емоционалния компонент с най-старата част на мозъка, подкорковата област. и след това значението на думите с най-новата част, кората.

Това откритие задълбочава знанията ни за еволюцията на човешкия език, казват авторите. Най-изненадващият аспект е, че кучетата и хората са имали общ прародител преди около 100 милиона години, така че е вероятно "мозъкът на много бозайници да реагира на гласовите звуци по подобен начин", казва Андикс.

Добри слушатели

Унгарските изследователи проведоха експериментите за изследване на 12 домашни кучета (шест гранични коли, пет златни ретривъра и немска овчарка) на собственици, живеещи близо до Будапеща. Изследователите са обучили кучетата да влизат и да остават неподвижни във функционална машина за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), където са били принудени да слушат гласови послания за похвала и признателност, изречени от треньора, като "добър" и "добра", заедно с думи неизвестни и неутрални, като "ако" и "вече".

Треньорът говори на унгарски, произнасяйки понякога думите с ентусиазирана интонация, похвала, а друг път с неутрален тон. Думите са умишлено повторени, с различни интонации, докато машината засича мозъчната активност на кучетата слушатели. Първоначално слуховите области, както в подкорковата, така и в кортикалната част на мозъка на кучетата, показват повишена активност, докато слушат изговорени думи.

Но чувайки една и съща интонация (похвала или неутрална), повтаряна отново и отново, независимо дали думата е била известна или не, нивото на активност в най-старата част на мозъка бързо спада. Този бърз спад предполага, че интонацията се обработва в най-старата част от мозъка на кучето.

По същия начин, при прослушване на повторението на известни думи, нивото на активност в най-новата част на мозъка показва бавно намаляване, но не и когато се произнасят непознати думи. Този бавен спад в активността в отговор на слушане на известни думи предполага, че по-новата част на мозъка участва в обработката на значението на думите.

Изследването "предполага, че това, което казваме и как казваме, е важно и за кучетата”, казва Дейвид Реби, етолог от Университета в Съсекс във Великобритания.

"Това е явление, което можем да заключим от нашето взаимодействие с кучето, но е донякъде изненадващо, тъй като кучетата не говорят и тяхната комуникационна система не представя ясно разделение между значението и интонацията.”

Специална връзка

Предишни проучвания показват, че много животни, от пойни птици до делфини, използват подкорието за обработка на емоционални съобщения, а кората за анализиране на по-сложни сигнали, научени, докато не могат да говорят. Зебрите например са в състояние да усетят емоциите в призивите на други растителноядни видове, за да знаят дали наблизо има хищници.

Вероятно човешкият език е еволюирал от тези сигнали, използвайки същите неврологични системи за развитие.