Митове и факти за интровертите 07.03 | 16:44

Разделянето на хората на интроверти и екстроверти е само един от възможните начини за анализ на съвкупността от индивидуални психични свойства, която наричаме темперамент.

Въведена от Карл Юнг, тази класификация понастоящем доста се е отдалечила от оригиналните му виждания и се е превърнала в неразделна част от поп-културата. Проблемът е, че в резултат от този процес се проявява и т.нар. ефект на разваления телефон, който неизменно довежда до циркулирането на немалко погрешни схващания. Тук ще се опитаме да поправим някои от тях, особено що се отнасят до така популярните в последно време "интроверти".

Интровертите са темерути. Не е така. Интровертите не обичат празните приказки и не биха си отворили устата, освен ако наистина нямат нещо за казване. Уцелите ли темата, която им е на сърце обаче, рискувате да ги слушате с часове.

Интровертите са срамежливи. Свенливостта няма нищо общо с интровертността. Интровертите не се смущават от контакт с хора, просто имат нужда от основателна причина да общуват. Ако искате да влезете в контакт с някой интроверт, просто го заговорете конкретно, а не с общи приказки. И не се оплитайте в обичайните любезности.

Интровертите са грубияни. Не, те не виждат смисъл в губенето на време и енергия в преливане на думи от пусто в празно. Те държат всички да са прями и откровени в общуването си. За съжаление, в много компании подобен начин на взаимодействие се счита за неприемлив и затова един интроверт често не се чувства на място.

Интровертите са социопати. Напротив, интровертите високо ценят малкото си приятели. Ако сте късметлии да имате един от тях на своя страна, можете да бъдете спокойни, че това ще е доживот. Заслужите ли уважението на интроверта веднъж, трудно ще го изгубите.

Интровертите не обичат масовките. Всъщност, интровертите нямат против многото хора на едно място, но не държат да прекарват сред тях дълго време. Те са в състояние да "изживеят мига" много по-ефикасно от останалите хора и затова се насищат сравнително бързо на събиранията. След това са готови да се приберат, за да обработят изживяванията си и да се презаредят. Презареждането (оттеглянето, ако щете) е от особено голяма важност за интровертите.

Интровертите са самотници. Да, те се чувстват добре със себе си, мечтаят доста и обичат да се занимават с всякакви главоблъсканици. Но ако няма човек, с когото да споделят проникновенията си, могат да бъдат особено самотни. Интровертът има нужда от чистосърдечна връзка с някого, но трудно поддържа взаимоотношения с повече от един приятел наведнъж.

Интровертите са особняци. Не, индивидуалисти са и не обичат да се водят със стадото. Не взимат решения въз основа на това какво е популярно или масово възприето за нормално. За тях вглеждането навътре в себе си и изживяването на собствените мисли и чувства е по-важно и интересно от абсолютно всичко, което се случва наоколо.

Инровертите са скучни. Това, че не са търсачи на общоприетите силни усещания, не ги прави такива. Оставете един интроверт на спокойствие вкъщи или сред природата и той ще се забавлява и ще си почива посвоему. Вдигнете необичайно количество шум около него и ще го лишите от всякаква възможност за веселие.

Интровертите могат да се "поправят" и да станат екстроверти. Всъщност, един човек рядко е само интроверт или само екстроверт и реагира по "интровертен" начин в една ситуация и по "екстровертен" начин в друга. Истината обаче е, че колкото по-умен е този човек, толкова по-голяма е вероятността той да бъде преобладаващо интровертен и това не може да бъде променено по никакъв начин.