Разбулиха част от тайната на регенерацията 25.11 | 14:56

Учени от Университета в Констанц в южната част на Германия съобщиха, че са завършили успешно изследване, продължило три десетилетия, и са установили на какво се дължи способността на някои животни за регенерация на ампутирани крайници.

Много животни имат способността отново да се сдобиват с крайници, като безспорен шампион в това изкуството е рибата-зебра, тропическа сладководна риба, която се среща във водни басейни в югоизточната част на Хималаите. Миниатюрната риба може отново да се сдобива със загубени перки, органи и дори сърдечни мускули.

Тропическата рибка използва ретинолова киселина, за да възстановява крайниците си. Докторантът от Университета в Констанц Никола Блум, част от екипа, ръководен от изследователя Герит Бегеман, е първият, който открива, че веществото е от съществено значение за регенерацията.

"Това е огромен успех за нас", каза Бегеман пред The Local. Успехът се смята за пробив в науката, тъй като учените над четвърт век умуват над ефекта от изкуственото увеличаване на ретиноловата киселина върху регенерацията на крайниците.

Преди перките на рибата-зебра да започнат да регенерират, раната се затваря от няколко слоя тъкан. След това клетките под повърхността започват да губят идентичността си и да формират "бластема". Изследователите установили, че рибата използва специален генетичен трик, който позволява на киселината да контролира образуването на въпросната "бластема", което означава, че рибата е в състояние да произвежда резерв от клетки, които могат да възстановят изгубения крайник.

Ретиноловата киселина се произвежда от животни, включително хора, от витамин А и може да задейства необходимите гени, отговарящи за регенерацията. Доказано е, че бременните жени, които не приемат достатъчно витамин А с храната, рискуват да родят недоразвито дете.

За съжаление откритието не означава, че добавки с витамин А могат да помогнат на хората, претърпели ампутация, отново да се сдобият с крайник. "Бих искал да кажа, че (откритието ни) има някакво медицинско приложение", каза Бегеман. "Проблемът е, че хората не могат да регенерират тъкани. А в момента ние не сме достатъчно наясно защо това е така.

Интересното е, че децата под пет или шест годинки, например, които загубят част от пръста си до първата фаланга, имат способност за регенерация, стига раната да не бъде зашита. Само че не знаем защо губим тази способност впоследствие. Именно това е, което е важно да се установи. За съжаление, още е далече приложимостта на откритието ни при хора".