Разкодираха нови слънчеви и звездни култове на древни цивилизации 10.12 | 12:45

Археоастрономически хипотези свързват долмените в Родопите и съзвездията Центавър (Кентавър) и Южен кръст в южното звездно небе, които преди хилядолетия са били видими и по нашите ширини. Изследването е свързано в долмените (мегалитни каменни плочи), които са ориентирана към двете най-ярки звезди от Кентавър - съзвездието, което препраща към образа на тракийския конник.

Според български астрономи в много от археологическите обекти в района са закодирани култовете на древните към Слънцето и най-ярките светила на небосвода. Все повече археологически разкопки у нас включват експертиза от археоастрономи, особено за обекти в Родопите, свидетелстващи за цивилизацията на траките, пояснява БТА.

Връзката между Кентавър и Тракийския конник е проследена при определяне на ориентацията на долмени в Югоизточна България. След измерване с астрономическа точност на посоката, в която гледат долмените, археоастрономите от испанско-българския екип стигат до заключението, че ориентацията им спазва условието да сочат към планински връх на югозапад. Съставената звездна карта как е изглеждало небето преди хилядолетия в този регион показва, че в същата посока в онези епохи човек би могъл да наблюдава залязването на Кентавър и Южния кръст. Тези съзвездия в наши дни са видими само от южното полукълбо.

Митичният получовек-полукон Кентавъра насочва догадките на археоастрономите към изображението на Тракийския конник. Наблюдавайки от входа на долмена залеза на Центавър зад планината, сцената може да се интерпретира, според астрономическия екип, като символ на безсмъртието при траките. Символиката се обвързва с образа на богинята (планината) от тракийската митология и героя, конника. Залезът на Центавъра зад планинския връх изобразява свързването им и постигането на безсмъртие.

Няколко експедиции на археолози и астрономи са изследвали през последните години мегалитните структури в страната. До наши дни са оцелели едва приблизително 100 долмена, докато непосредствено след Освобождението в България са документирани около 1000.

Според археолога древните хора, не само траките, са изучавали до детайли посоките и движението на планетите с оглед на своите култове, на религията си, което се определя като практическа или култова астрономия.

Едно от разкритията е, че обитателите на тези земи преди хилядолетия са били поклонници на Слънцето. Това проличава в ориентациите на оцелелите до наши дни тракийски и предтракийски светилища, места за поклонение или култови комплекси.

Слънчевите посоки са били много важни и по различен начин са вплитани в сакралните обекти и ритуални церемонии на древната цивилизация по нашите земи. Повечето сакрални обекти съчетават репери, които според археоастрономите са служили като ориентири за времето и пространството. Играта на светлина и сянка, която също е част от култовите дейности, най-ясно се илюстрира в няколкото пещери "Утроба" из Родопите.
Изглежда като изчислено, така че в точно определено време слънчевият лъч прониква в пещерата, символизирайки вероятно култна плодородието.

Освен това учените предполагат че светилището "Харман Кая" в Родопитее древна обсерватория, в която ясно личат площадки за наблюдение върху скалите. На пръв поглед с амфитеатрално разположение, на едната площадка ясно се откроява белег, сочещ къде изгрява слънцето в лятното слънцестоене. От източната площадка могат да се наблюдават целогодишно слънчевите изгреви над характерните извивки на хълмовете по хоризонта - от лятното до зимното слънцестоене и обратно. Изсечени в скалите концентрични кръгове, дъги и сектори все още поставят въпросителни пред археолози и астрономи, изследващи "Харман Кая".

Астрономическите познания, религия и митология се преплитали още от праисторически времена. Доказателствата за това според археоастрономите продължават да дават древните светилища, сакрални и култови места.