Седмица на отворените врати обявява резиденция „Евксиноград” 14.09 | 07:35

По повод отбелязването на 130 години от началото на изграждането на двореца "Евксиноград”, резиденцията обявява седмица на отворените врати. В периода между 17 и 23 септември гражданите ще имат възможността да посетят безплатно двореца и парка.

Посещенията ще бъдат организирани в две групи дневно – от 10 и 13 часа, с максимален капацитет на всяка от групите 30 души. Обиколката на комплекса включва разглеждане на парка с оранжериите, сградата на двореца и т.нар. Френска градина и ще бъде с екскурзоводско обслужване по целия маршрут. Необходима е предварителна резервация на тел. 052 393 140 или на residence_euxinograde@abv.bg.

През тази година се навършват 130 години от началото на изграждането на двореца "Евксиноград”. Построен в края на ХІХ в. като лятна резиденция на монарсите от третото българско царство, днес той съхранява атмосферата на миналото с уникалната архитектура на двореца, неповторимата си природа, с парка и красивите си цветни градини.

Всъщност лансирането на идеята за утвърждаването на Варна като лятна столица на Княжество България става през 1880 г., когато в града е посрещнат княз Александър І Батенберг. Тогава на това място се е намирал манастирът "Св. Димитър", известен с прекрасната си гледка към морето и с хубавите си бели вина.

Князът харесва мястото и решава да построи на него лятна резиденция. За тази цел през 1882 г. варненската община и гръцката митрополия подаряват манастира "Св. Димитър" с прилежащата му околност на княз Батенберг.

На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец, наречен първоначално "Сандрово” по италианското умалително име на Александър - Сандро. Първоначалният проект, принадлежащ на виенския архитект Виктор Румпелмайер не е реализиран изцяло, поради настъпилите политически събития в страната, свързани с детронацията на княза.

Лятната резиденция е завършена от новия български княз Фердинанд I в периода 1887–1900 г. Наложени са корекции в проекта в духа на европейските традиции, осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немският Леерс и българският архитект Никола Лазаров.

Внушителната сграда е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник, обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от XVIII в. – с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край. Интериорът е представен от стилна английска мебел, автентични камини, изработени от италиански мрамор в различен цвят, френски полилеи с вградена златна лилия – символ на френската кралска династия Бурбони, стенни и каминни часовници, редки картини закачени върху стени със златисти копринени тапети.

На 27 юли 1893 г. по молба на княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд I, дворецът "Сандрово” е преименуван в "Евксиноград”. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море – евксинос понтос, със значение на гостоприемно море, в случая със значение на гостоприемен град.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовия парк. За оформянето на парка от 800 дка, през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението започва през 1890 г., като в периода 1890–1892 г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терасите с растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Обемно-пространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвените и климатични условия.

По-късно е завършена и най-елегантната и представителна част на парка – партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. С френски произход е и вградения в парковата композиция фронтон – част от покривната конструкция на френския средновековен замък "Сен Клу”, изгорял по време на Френско-пруската война (1870 г.). Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България.