МОН изиска от вузовете да оповестят условията си за балообразуване през 2022 г. 14.08 | 09:40

Новата структура на гимназиалното образование поражда хаос с приема в отделни университети. В 11-и и 12-и клас учениците вече не изучават всички предмети, а основно профили, поради което по някои предмети те няма да имат оценки в дипломата за средно образование, т.е. ако искат да кандидатстват с предмет, който не са изучавали в последните два класа, ще трябва да държат допълнителна трета или четвърта матура по него. По този повод ректори на медицински университети настояват за промяна в балообразуването при приема в специалностите медицина, дентална медицина и фармация. Това става ясно от становище на ректорите на седем университета, изпратено до МОН по повод проблема с балообразуването при медицинските специалности, за които наскоро сигнализира омбудсманът Диана Ковачева.

В писмо до просветното министерство Ковачева настоя за разяснителна кампания във връзка с многобройни жалби на родители. Те се оплакваха, че нямат никаква яснота кои оценки ще бъдат балообразуващи за децата, които ще кандидатстват в медицински вуз с предмет от общообразователната подготовка - като биология или химия, който не се изучава във втория гимназиален етап и съответно не фигурира в дипломата за средно образование. Според новия училищен закон от 2016 г. през втория гимназиален етап - от 11-и до 12-и клас, учениците не учат всички предмети, а само 5 - български език, литература, гражданско образование, математика и спорт, плюс три или четири профилиращи предмета. Затова и в дипломата за завършено средно образование ще се вписват само оценките от тези 5 предмета, както и от профилиращите.

В жалбите си до омбудсмана някои родители негодуваха, че при балообразуването ще се вземат оценките от биологията и химията от 8-10 клас, без значение дали тези предмети са били изучавани като профилирани в 11-и и 12-и клас. Оказва се обаче, че това не е така. В момента, според наредбата за изискванията при придобиване на висше образование по медицина и дентална медицина, при балообразуването се вземат оценките по биология и химия не от долен курс, а от горен курс. Конкретният текст гласи, че при класирането на кандидатите балообразуващи са "оценките от държавните зрелостни изпити, а ако няма такива - от курса на обучение, по учебните предмети биология и химия от дипломата за средно образование". Тъй като в дипломата за средно образование ще фигурират само оценките от предметите, изучавани в 11-и и 12-и клас, то проблем се появява за учениците, които не са учили химия и биология като профилиращи предмети в тези два последни класа - оценките им от 8-10 клас по тези предмети няма да се вземат предвид според сегашната наредба, като за тях остава единствено варианта да се явят на допълнителни трета и четвърта матури по биология и химия (освен задължителните по български и по един от профилиращите им предмети). 

Родители обаче не одобряват заменянето на оценката по биология с тази по български, както и знака за равенство между профилираното обучение и общообразователното. "Никак не е без значение каква тежест ще имат съответните балообразуващи оценки за всеки университет - едно е ученикът да е учил биология и химия в 11-и и 12-и клас и да държи по тях по-сложна матура, съвсем друго - да не ги е учил и да се яви на общообразователна матура по тях, която е доста по-лесна", казват те.

От становището на ректорите става ясно, че МОН е предложило въвеждане на стимулиращ коефициент за оценката от матурата по биология и химия (тя да е с по-висока тежест), когато тези предмети са изучавани като профилиращи в 11-и и 12-и клас. Ректорите обаче заявяват, че не са съгласни с това предложение, тъй като го намират за дискриминационно - спрямо онези зрелостници, които не са изучвали биология и химия в последните два класа не по своя вина, а защото държавата/училището им не е предложило подобни профили, както и спрямо кандидати, завършили средното си образование предни години. 

От МОН поясниха, че предложенията на университетите трябва да бъдат обсъдени с министерството на здравеопазването, което е съавтор на наредбата заедно с МОН. Оттам съобщиха и, че са изискали всички ректори да вземат решение и да оповестят условията си за прием през 2022 г. до края на октомври 2021 г.

ПОЗИЦИЯ

"Обръщам специално внимание, че учениците имат възможността да положат до два допълнителни държавни зрелостни изпита, в т.ч. и по предмети, които не са изучавали като профилиращи в 11-и и 12-и клас, като в този случай зрелостните изпити се полагат върху учебното съдържание за общообразователна подготовка, а при част от предметите това е изучаваното в първи гимназиален етап. Поради това не е необходимо за балообразуване да се вземат окончателните оценки от удостоверението за завършен първи гимназиален етап, които учениците са могли да променят само след приключването му и не се допуска такава промяна след приключване на втори гимназиален етап. Тази информация е изпратена до всички висши училища", казва просветният министър в отговор до омбудсмана. Той добавя, че по този начин се създават условия за всеки, успешно придобил средно образование, да кандидатства за продължаване на образованието си във висше училище без ограничение. От МОН смятат, че като балообразуващи по преценка на съответното висше училище може да се включат, но с различни коефициенти, една или няколко от следните оценки: от матура по български език, от матура върху профилирана подготовка, от матура върху общообразователна подготовка по предмети, изучавани само в първи гимназиален етап, от матура върху общообразователна подготовка по предмети, изучавани в 11-и и 12-и клас, от зрелостни изпити, положени преди 2022, включени в дипломата за средно образование или включени в удостоверението за завършен първи гимназиален етап.

Силвия Георгиева, "Сега"