"Шефът гори! Искаш ли да видиш?" 30.04 | 20:50

На 30 април 1945 година Хитлер извършва самоубийство и по такъв начин бяга от отговорност.

Той "взема със себе си" и Ева Браун. Последната мисъл, която му дошла наум, както винаги била за самия него.

Седмият ден от седмицата следва да се посвети на почивка, но на 29 април 1945 година в Берлин никой не си и помислял да се придържа към това правило.

По улиците все още се разнасял грохот: съветската артилерия потушавала последните огнища на съпротива на Вермахта и Вафен-СС.

С изключение на няколко квартала в центъра, районите Пренцлауер Берг и Шарлотенбург, столицата на райха се намирала под контрола на Червената армия. В предградията, превзети седмица по-рано, много жители отишли на богослужение, което извършвали смели свещеници, но в повечето църкви не се появили вярващи.

Някъде през деня в бункера на фюрера в градината на райхсканцеларията пристигнала важна новина. В Северна Италия партизаните задържали Бенито Мусолини (Benito Mussolini), човека, който в началото бил пример за подражание за Хитлер, след това станал негов партньор, а от 1938 г. се превърнал в камък на шията. Той бил разстрелян в едно от селата под Комо и овесен за краката на бензиностанция в Милано.

На това фюрерът реагирал по обичайния си начин: той заявил, че ще приключи живота си със самоубийство. "Не искам да попадна в ръцете на врага нито жив, нито мъртъв. След моята смърт тялото ми трябва да бъде изгорено, за да не могат никога да го открият."

Но този път говорел сериозно, за разлика от 1923 г., когато се провалил провокираният от него преврат, или 1932 г., когато изглеждало, че наближава крахът на Нацистката партия.

В късния следобед на 29 април 1945 г. в бункера наистина започнали последни приготовления. Отначало Хитлер продиктувал на един от двамата останали секретари политическо и лично завещание. Траудъл Юнге (Traudl Junge) си спомня какви чувства изпитвала преди това: "Накрая ще се случи това, което чакаме много дни – обяснение на случилото се, изповед, дори признаване на вина, може би оправдание."

Този последен документ на Третия райх задължително трябвало да съдържа истината, разказана от човека, който вече нямало какво да губи.

Но разочарование очаквало секретаря. "Безучастно, почти механично фюрерът диктува твърдения, обвинения и изисквания, които са известни на мен, на немския народ и на цял свят." Действително двете завещания представлявали квинтесенция на цялата му ненавист, на напълно откъснатия му от реалността светоглед.

Преди смъртта си Хитлер узаконил отношенията си с Ева Браун. Впрочем той постъпил така не по собствена инициатива. "Тази сватба на смъртта следва да се отнесе към настояване от нейна страна, на нейните старания. Хитлер изобщо не беше в състояние да направи това", спомня си дългогодишен служител в алпийската резиденция Бергхоф. Той много добре познавал Ева Браун: "Тя искаше това."

В тази неделна вечер около 23,00 часа Хитлер изпратил последната радиограма на командването на Вермахта, намиращо се в отдавна обкръжения щаб южно от Берлин. За пореден път той се осведомил кога ще пристигнат деблокиращите войски. След четири часа фелдмаршал Вилхелм Кайтел (Wilhelm Keitel) отвърнал, че не може да се разчита на подобряване на ситуацията.

В същото време върховете на копията на Червената армия били само на стотина метра южно от канцлерството. Между Лайпциг и Фосщрасе вече се водели ръкопашни боеве. СС генерал-майор Вилхелм Монке (Wilhelm Mohnke), комендант на отбраната на райхсканцеларията, съобщил на Хитлер, че позициите може да се задържат един, максимум два дни.

След това "фюрерът и райхсканцлер" назначил датата на своята смърт: 30 април, 15 часа. Като последни заповеди той разрешил на Монке и командващия Берлин генерал Хелмут Вейдлинг (Helmuth Weidling) да намерят изход в безизходната ситуация. За капитулация диктаторът нищо не искал да чува. Последната глава наближавала края си.

Приблизително по това време Ева Браун и Адолф Хитлер влезли в малка стая в бункера и затворили стоманените врати. Преди това диктаторът да се простил с най-близкото си обкръжение и дал на личния си слуга указания как да постъпи с трупа. В края на войната, отнела живота на 50 млн. души, най-голямата грижа на Адолф Хитлер била, че трупът му може да попадне в ръцете на Червената армия и да бъде изложен като в паноптикум.

Близките сътрудници на Хитлер изпълнили точно заповедите на своя шеф: в решаващите минути те блокирали вратите към стаичката в бункера. След известно време почувствали мириса на барут. Благодарение на дебелите страни и стоманените врати единственият изстрел не могъл да бъде чут, още повече че в бункера постоянно се чувал шум от артилерийски обстрел и дизеловия агрегат.

Около 16 часа камериерът Хайнц Линге и личният СС адютант Ото Гюнше влезли в стаята, където немският диктатор посрещнал смъртта. Те намерили двата трупа седнали, но след това винаги различно описвали начина, по който седели.

Линге и Гюнше взели труповете, изнесли ги от бункера, излезли от градината и положили телата в яма – или в дупка от гранати, или в незасипан окоп. Те залели телата с голямо количество бензин и ги подпалили. Охранител от СС наблюдавал, след това изтичал в бункера. "Шефът гори!", извикал той и попитал своя приятел, телефонния оператор от свитата на фюрера Рохус Миш (Rochus Misch). "Искаш ли да видиш?"

Как точно са умрели Адолф Хитлер и Ева Браун? Съществуват множество различни описания как се е случило това. Практически всички от обкръжението на фюрера, оцелели през 1945 година, по-късно много пъти коментирали по този повод, но описанията им често били противоречиви.

Застреляли ли са се двамата? Отрова ли са погълнали? Хитлер се е застрелял, като е поставил дулото в устата си или го е опрял в слепоочието си, докато Ева Браун се е отровила? Или дори фюрерът за по-голяма сигурност е взел цианкалий и се е застрелял в главата?

В периода между смъртта и кремацията не е имало разследване, затова на тези въпроси е невъзможно да се отговори. Но и те не са толкова важни, тъй като това, което има значение, е, че Адолф Хитлер умира на 30 април 1945 година между 15,15 и 15,50 часа.

Източник: Мегавселена