Вратата на Ада: учените изучават вечния огън 20.06 | 17:21

В древните култури са съществували легенди за пламъци, които горят със седмици, десетилетия и дори векове. Тези митове привличат интереса и на съвременните геолози. Те могат да разкажат не само за древните ритуали и културните представи, но и да се окажат ценни за учените.

Според сайта Phys.Оrg Джузепе Етиопе от Националния институт по геофизика и вулканология на Италия в книгата си "Изтичане на природен газ" пише, че изучаването на легендите за вечния пламък може да помогне да се установи място, където се наблюдава изтичане на газ върху повърхността, и да се изясни колко дълго ще продължи то.

Информацията за това, в какви места е горял газът и колко дълго, ще позволят да се разбере какви течове на газ са възникнали по естествени причини и не са били предизвикани от човешката дейност, например фракинг или сондаж.

Знанието за древните източници на вечния огън и колко дълго са горели те ще помогне на изследователите да определят колко газ се отделя в атмосферата и колко още има в тези места.

Споменаванията за вечни пламъци се срещат от няколко хиляди години. Римският историк Плиний Стари е писал за Химера, планински район на Древна Ликия (територия на съвременна Турция), която "бълвала пламък, без да угасва ни денем, ни нощем". Тайнственият пламък бил предизвикан от изтичане на метан на повърхността.

Това геоложко явление е породило мита за Химера – огнедишащо чудовище с глава и тяло на лъв, змийска опашка и глава на козел на гърба.

Дори вечно горящите факли в религиозните легенди по-скоро са възниквали на места, където газ или нефт са изтичали на повърхността и са използвани за захранване на вечния огън.

Зороастрийците се прекланяли пред вечния "огнен стълб". Пламък изпод земята на нефтени находища се споменава в древноримска легенда от 38 г. пр.н.е. На това място се събирали първите римски християни, а сега там има базилика. Пламъкът Мангармас в Индонезия гори от XV век и досега се използва в церемонии.

Символизмът на вечния пламък е толкова силен, че и до днес се използва на мемориалите. Съвременният вечен огън обикновено се подхранва от природен газ или пропан. Друг популярен символ на вечния пламък е олимпийският огън.

А за учените древните легенди за огъня са източник на напътствия за съвременни геоложки изследвания.

Източник: megavselena.bg