Ето защо вероятно не харесвате гласа си 21.06 | 13:03

Повечето от нас не са особено доволни, когато чуят собствения си глас на запис. Но защо се случва това? Какво прави гласът ни толкова различен от това, което сме свикнали да чуваме, когато говорим.

Научното обяснение зад този феномен се свързва с вътрешните вибрации на тялото, които никой друг не чува, пише Мегавселена.бг.

Когато слушаме говора на някой, тъпанчетата и вътрешното ни ухо вибрират от външните звукови вълни – мозъкът превръща вибрациите в звук. Същото се случва и когато слушаме нашия собствен говор, но към външните вибрации се прибавят и такива от вътрешността на тялото ни – вибрации от гласните струни, трахеята и гърлото.

По-технически казано, към пренасянето на звук по въздуха се добавя и пренасяне на звук по костите, когато чувате звука на собствения си говор. Вибрациите, които идват от гласните струни, преминават през черепа за да достигнат вътрешното ухо. Акустиката в черепа снижава честотата на вибрациите, като накратко това прави тона по-басов.

В резултат на това явление чуваме гласа в главата си по-нисък, по-богат  и по-мелодичен, а когато чуваме гласа си от външен източник, той е по-висок и някак чужд. Не е чудно, че не ни харесва без добавките от вътрешната ни слухова система.

Наблюдаването на телата ни също може да бъде дразнещо, защото често виждаме огледалния си образ (когато се гледаме в огледало). Когато случайно се видим на снимка или видео, ни изглежда странно, защото така изглеждаме всъщност. Човекът има навик да харесва повече огледалната си версия, защото е свикнал най-много с нея и когато нещата се обърнат, се изнервяме (освен ако някой няма напълно симетрично лице, което е невъзможно).

Добрата новина е, че гласът ви не е дразнещ за приятелите и познатите ви. Те са свикнали с него и никога не са чували как звучи гласът в главата ви, така че не се притеснявайте да говорите.

И следващия път, когато ви се иска да попитате: "Аз наистина ли звуча така?", няма смисъл – да, наистина.