Призрачно квантово действие крепи Вселената 22.05 | 18:48
Браян Суингъл тъкмо завършил физика на веществото в Масачузетския технологичен институт, когато изведнъж решил да вземе няколко урока по теория на струните, за да подкрепи своето образование – както той си спомня, "защото защо не?", макар че никога не се интересувал особено от тази област.
Със задълбочаването в детайлите Суингъл започнал да открива неочаквани сходства между подхода на струнната теория към физиката на черните дупки и квантовата гравитация със собствената му работа, в която той използвал т.нар. тензорни мрежи за прогнозиране на свойствата на екзотичните материали.
"Осъзнах, че се случва нещо дълбоко", казва той.
Тензори възникват по цялата физика – това са прости математически обекти, които могат да представляват няколко числа едновременно. Например векторът на скоростта е прост тензор – той улавя стойността на скоростта и посоката на движение. По-сложни тензори, свързани в мрежа, може да се използват за опростяване на изчисленията на комплексни системи, състоящи се от много различни взаимодействащи части, включително и сложно взаимодействие на огромния брой субатомни частици, съставящи материята.
Суингъл е един от физиците, които виждат ценност в адаптацията на тензорните мрежи към космологията. Сред останалите преимущества те могат да помогнат в решаването на продължаващия спор за природата на самото пространство-време.
Според Джон Прескил, професор по теоретична физика в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, много физици заподозрели дълбока връзка между квантовото заплитане – "призрачното действие на разстояние", което толкова недолюбвал Алберт Айнщайн,– и геометрията на пространство-времето на малки мащаби, която физикът Джон Уилър първи описал като мехурчеста пяна преди шестдесет години.
"Ако изучавате геометрията в мащаби, близки до Планковата дължина – най-малката от всички възможни, – тя все по-малко и по-малко ще прилича на пространство-времето – казва Прескил. – Всъщност това вече няма да е геометрия. Това ще е нещо друго, възникващо от друго, по-фундаментално."
Физиците продължават да се борят с този заплетен проблем, свързан с фундаменталната картина, но много подозират, че той е свързан с квантовата информация.
"Когато говорим, че информацията се кодира, ние имаме предвид, че можем да разбием системата на части, и ще има известна корелация между тези части, така че можем да разберем нещо за едната част, като наблюдаваме другата", казва Прескил. Такава е същността на заплитането.
Свикнали сме да говорим за "тъкан" на пространство-времето, метафора, която предизвиква образа на тъкането на отделни нишки в гладко и непрекъснато цяло. Тези нишки принципно са квантови.
Заплитането всъщност е тъканта на пространство времето – защо и как, научете в Мегавселена.
Водещи
-
Покушението срещу премиера на Словакия: Фицо е в тежко състояние
Ето как реагираха световните и българските лидери на атентата
15.05 | 21:00
-
Изплуваха нови разкрития за разчленения труп край Ботевград
Зловещата находка се оказа в дома на предполагаемия убиец
15.05 | 20:45
-
Площад в центъра на София ще носи името на Българския патриарх и Софийски митрополит Кирил
Духовникът играе основна роля за спасяването на българските евреи
15.05 | 20:30
-
Скална маса се свлече на Прохода на Републиката
Срутището е станало пред очите на шофьори, които подадоха сигнал до NOVA
15.05 | 20:15
Най-четени
-
85% от българите имат собствен имот, но 22% не могат да го отопляват
Най-непопулярни са къщите в Испания - ползват ги едва една трета от гражданите.
15.05 | 09:30
-
Фондация "Четири лапи" и район "Средец" с кастрационна кампания за бездомни котки
Акцията ще продължи до 31 май
15.05 | 14:50
-
Служебното правителство провежда редовното си седмично заседание
Това заяви служебният премиер Димитър Главчев в началото на редовното заседание.
15.05 | 12:27