Учен: Душата е безсмъртна, тя е дом за личността 16.06 | 09:30

Тази пролет Руслан Мадатов, автор на многобройни трудове, публикувал интригуваща статия, в която привеждал доказателства за съществуването на душата от научна гледна точка.

В интервю пред руското издание ЕХО докторът на историческите науки и преподавател в катедрата по религиознание в един от пражките университети коментира защо фактът, че душата е вечна, трябва да се признае на най-високо ниво.

Според Мадатов, ако човечеството приеме съществуването и безсмъртието на душата като научна даденост, то животът на Земята няма как да не се преобрази към по-добро.

Защо смятате, че това знание ще преобрази живота на Земята? Вярващите и така признават съществуването на душата.

Вярващите са едно, а науката, владетелите на света – са друго. Ако започнем официално да признаваме живота като поредния етап от битието, ще го градим съвсем различно, от хуманистична позиция.

Ще започнем да разбираме, че можем или да се възвисим чрез самоусъвършенстване, или да погубим душата си заради някакви краткотрайни блага – пари, власт и т.н.

Мнозина са давали доказателства за съществуването на душата, включително лекари. В какво е разликата на вашите доказателства?

Реших да подходя към въпроса едновременно и от научна гледна точка, и от езотерична, и от строго логична. Чисто религиозните догми съм се старал да не докосвам – помнейки, че хората с практическо мислене се отдалечават все повече от религията, виждайки в нея само икономическа и политическа институция.

При това аз разбирах, че едни или други доказателства вече са давани, затова не претендирам за ексклузивност. Изхождал съм от това, че колкото повече се говори на тази тема, толкова по-добре ще бъде за хората – те ще започнат да се замислят да не пропиляват своя живот.

Въз основа на научните доказателства на всяка теорема съм давал поетапно своите доказателства.

Да започнем със съзнанието. Много учени вече са признали факта, че то не принадлежи на мозъка, а значи – и на физическото тяло. А също и това, че то е материално. Това, че то е материално, доказва простия факт, че съществува.

А ако нещо съществува, то е образувано от някаква форма на материя, каква – е вторият въпрос: ако не можем да определим нещо, да го характеризираме, от това не следва, че тази форма на материята не съществува. Главното е, че има материя и няма пустота. И ето такъв прост извод науката по никакъв начин не може да се реши да направи!

Какво според вас ѝ пречи да направи такъв извод?

Преди всичко това е фактът, че още не се са се разбрали за термините относно самото понятие материя. Какво е тя? Това, което виждаме, чуваме, усещаме? Това, че можем да я фиксираме с някакви уреди?

Да, безспорно, но преди двеста години и рентгеновите лъчи не са били фиксирани, но ги има и ги е имало. Както виждате, изводът е прост и по-прост не може да бъде – ако ние на сегашния етап на нашето техническо развитие не можем да фиксираме нещо, това означава само, че все още не сме измислили необходимите прибори, а не, че търсеният обект не съществува.

Фактът, че търсеният обект съществува, косвено се потвърждава от самата наука. Ето какво казват физиците: "Изясни се, че за да се движат всички космически обекти в пространството така, както го правят сега, Вселената трябва да е запълнена с някаква невидима за хората материя (затова я нарекли тъмна), чиято маса по приблизителни изчисления е около 90% от общата маса на Вселената."

Какъв е изводът от това? Това, че можем някак да фиксираме нещо, е само върхът на айсберга, останалото е скрито от нашите сетивни органи и уреди. И напълно може да се окаже, че в тъмните дълбини на подводната част на айсберга се намира материята на съзнанието.

Цялото интервю можете да прочетете в Мегавселена.