Човечеството се е сварило в бульон 04.06 | 20:10

Животът се е появил на нашата планета около половин милиард години след възникването на Земята, тоест преди около 4 млрд. години – именно тогава се е зародил първият общ прародител на всички живи същества.

Той е представляват една-единствена клетка, чийто генетичен код е включвал няколкостотин гена. Тази клетка имала всичко необходимо за живот и бъдещо развитие – механизми, отговарящи за синтеза на белтъци, възпроизводството на наследствена информация и изработката на рибонуклеинова киселина (РНК), която също отговаря за кодирането на генетични данни.

Учените разбрали, че първият общ прародител на всички живи същества се е зародил от така наречения първичен бульон – аминокиселини, възникващи от съединенията на водата с химичните елементи, с които са били изпълнени водоемите на младата Земя.

Възможността за формиране на аминокиселини от сместа химични елементи е била доказана в резултат на експеримента на Милър–Юри. В хода на опита Стенли Милър моделирал атмосферните условия на Земята преди около 4 млрд. години, като запълнил тяхната смес с газове – метан, амоняк, въглерод и въглероден окис, и допълнил вода. После пуснал през колбата електричество, което трябвало да произведе ефект на разряди на мълнии.

В резултат от взаимодействието на веществата Милър получил в колба пет аминокиселини – основните строителни елементи на всички белтъци.

Половин век по-късно, през 2008 година, изследователите провели повторен анализ на съдържимото на колбите, които Милър съхранявал, и изяснили, че всъщност сместа от продукти съдържала далеч не 5 аминокиселини, а 22, просто авторът на експеримента не е могъл да ги идентифицира преди няколко десетилетия.

След това пред учените застанал въпросът за това, какви от трите основни молекули, съдържащи се във всички живи организми (ДНК, РНК или белтъци) са станали следващата степен за формиране на живота. Сложността на този въпрос е в това, че процесът по образуване на всяка от трите молекули зависи от две други и не може да бъде осъществен в нейно отсъствие.

По такъв начин учените трябвало да признаят възможността от формиране едновременно на два класа молекули в резултат на случайна успешна комбинация от аминокиселини, или да се съгласят с това, че структурата на техните сложни взаимовръзки се е образувала спонтанно, чак след възникването на всички три класа.

Подробностите можете да научите в Мегавселена.