Човешкият прародител имал пипала 23.04 | 12:36

Прочутият "Витрувиански човек" на Леонардо да Винчи позволява нагледно да се видят "каноничните пропорции" на човека.

Но симетрията на огледалното отражение, наречена билатерална (двустранна), се е появила далеч не веднага при човека.

Съществуват две основни гледни точки за общия прародител на билатерално симетричните животни – как е изглеждал той, какъв е бил и как е продължила еволюцията му.

Предтечата на Bilateria се е появил най-вероятно в края на венда – последния геоложки период от неопротерозоя, непосредствено преди камбрийския период, който продължил от около 635 млн. до 541±1 млн. г. пр.н.е.

Организмите, населявали вендското море, са били основно радиалносиметрични същества. Някои от тях са плавали във водата, други са водили прикрепен начин на живот, трети пълзели по дъното.

Първата гледна точка се заключава в това, че прародителят на билатерално симетричните животни е бил нецеломичен червей, тоест не е имал прешлени по тялото. Привържениците на тази теория смятат, че освен от целом общият прародител на билатерално симетричните животни е бил лишен от каквито и да било придатъци, както и имал просто устроена нервна система.

Според първата гледна точка, около която се обединяват изследователите извън пределите на Русия, целомът е прешлен на тялото, появил се независимо в различните групи билатерално симетрични животни.

Втората гледна точка, към която се придържа руската зоологична школа, гласи, че общият прародител на билатерално симетричните животни е бил доста сложно устроено целомично същество, имал е крайници за придвижване и събиране на храна, както и сложно организирана нервна система.

Хипотезата за произхода на билатерално симетричните животни от общ прародител е изказана от английския зоолог Адам Седжуик, а тази идея развил завеждащият Катедрата по зоология на безгръбначните към биологичния факултет на Московския държавен университет Владимир Малахов.

Нови доказателства, потвърждаващи втората гледна точка, е открила докторът на биологичните науки, водещ научен сътрудник към Катедрата по зоология на безгръбначните на Биологичния факултет на МГУ Елене Темерева – водещ автор на статията, написана в съавторство с Евгений Цитрин от Института по биология на развитието към РАН, която ще бъде публикувана в научното издание PLoS ONE.

Как нашият предтеча се сдоби с пипала можете да научите в Мегавселена.